Нощният ловец [bg]

— Чудесно, Деб. Все едно слушам доклад от отдел „Убийства“.

— Вече се чувствам така, сякаш някой ден сама ще напиша такъв доклад. За момента просто се радвам, че няма да е точно този. Много е смахнато. Ла Гуерта не знае какво да мисли.

— Или по-скоро как да мисли. Какво му е смахнатото, Деб?

— Трябва да свършвам — изведнъж каза тя. — Ела тук, Декстър. Трябва да го видиш лично.

Докато стигна, тълпата вече плътно обграждаше сигналната лента. Повечето присъстващи бяха репортери, разбира се. Никак не е лесно да се промъкнеш през стълпотворение от репортери, надушили кръв. Сигурно ви изглежда неправдоподобно, понеже зад камерата те приличат на мозъчно увредени мекотели с тежки хранителни разстройства. Сложете ги обаче пред полицейска бариера и ще станете свидетели на чудотворно превъплъщение. Там те са силни, агресивни, волеви, способни да пометат всичко и всеки по пътя си, а после и да го размажат под краката си. Карат те да си припомниш историите за немощни майки, които вдигат камиони, когато под тях са затиснати децата им. Силата им идва от някакво тайнствено място и кой знае как, но има ли кръв по земята, тези анорексични същества могат да си проправят път през всичко. Без да си развалят прическите при това.

За мой късмет една от униформите зад барикадите ме позна и каза на репортерите:

— Пуснете го. Направете път.

— Благодаря, Хулио. — Усмихнах му се. — Май с всяка година репортерите се плодят все повече.

— Сигурно ги клонират — изръмжа той. — Изглеждат ми еднакви.

Пристъпих под жълтата лента и придобих усещането, че някой манипулира кислородното съдържание в атмосферата на Маями. Озовах се насред долнопробната мръсотия на някакъв строеж. Постройките навярно щяха да се превърнат в триетажни офис сгради, каквито наемат дребните предприемачи. Пристъпих уверено към кипящата активност около полузавършените постройки — знаех, че неслучайно всички сме доведени тук. При този убиец нямаше нищо случайно. Всичко беше предумишлено, прецизно премерено с оглед на естетическото въздействие и подчинено на художествената целесъобразност.

Бяхме на строеж, понеже така бе нужно. Той правеше своето изявление точно както бях предсказал пред Дебора. „Хванали сте не когото трябва — казваше ни. — Затворили сте някакъв кретен, защото и вие сте кретени. И сте толкова глупави, че няма да го видите, ако не ви натрия носовете. Ето ви заслуженото“.

Като оставим обаче това, като оставим посланието му към полицията и обществеността, той говореше на мен. Надсмиваше ми се, предизвикваше ме, като цитираше пасажи от собствената ми прибързана работа. Донесъл беше телата на строителен обект, понеже аз бях завел Яворски на строителен обект. Играеше си на гоненица с мен, показваше ни колко е добър, а на мен по-специално — че ме следи. „Зная какво направи, и аз мога да го направя. По-добре от теб“.