Нощният ловец [bg]

20.

Приближих колкото можах до композицията, без да я докосвам. Просто гледах. Още не бяха снели отпечатъци от малкия олтар. Изобщо не бяха започнали, макар да допусках, че са правили снимки. Боже, колко исках да си занеса у дома някое копие от тези снимки! С размерите на плакат и с всичките нюанси на обезкървените цветове. Ако аз бях направил това, значи бях много по-добър художник, отколкото предполагах. Дори отдалеч главите сякаш плуваха в пространството, отделени от тленната земя в една извънвремева обезкървена пародия на рая, буквално разчленени от телата…

Телата? Огледах се. Нямаше следи от тях. Нито издайнически знак за прецизно овързани пакети. Само пирамидата от глави.

Погледах още малко. След това Винс Масуока се дотътри до мен — отворена уста и пребледняло лице.

— Декстър — каза той и поклати глава.

— Здрасти, Винс — поздравих го, а той отново поклати глава. — Къде са телата?

Винс просто стоеше, вперил очи в главите. После ме погледна — на лицето му бе изписано изражение на изгубена невинност.

— Някъде другаде.

Откъм стълбите се дочу тропот и магията се разсея. Отстъпих встрани, понеже влезе Ла Гуерта с трима старателно подбрани репортери — Ник-Някой-Си, Рик Сангре от местния канал и Ерик Викинга — чудат и уважаван журналист от вестника. Ник и Ерик хвърлиха по един поглед, закриха уста с ръце и хукнаха надолу по стълбите. Върху челото на Рик Сангре се изписаха дълбоки бръчки. Той огледа светлините и се обърна към Ла Гуерта.

— Има ли тук достатъчно мощно захранване? Трябва да викна оператора си.

— Изчакай другите. — Ла Гуерта поклати глава.

— Трябват ми снимки — настоя Рик Сангре.

Зад него се появи сержант Доукс и отсече:

— Никакви снимки.

Сангре отвори уста, после я затвори. Добрият сержант пак спаси деня с безценните си качества. После се обърна и застана покровителствено до главите, сякаш пазеше експонати от изложение.

Откъм вратата се разнесе напрегнато покашляне. Ник-Някой-Си и Ерик Викинга се връщаха. Едва се влачеха нагоре по стълбите, сякаш изведнъж се бяха състарили. Ерик не смееше да погледне към другия край на стаята. Ник се опитваше да не гледа, но главата му все се обръщаше натам и той все се насилваше да се извърне в другата посока, към Ла Гуерта.

Ла Гуерта заговори. Приближих се достатъчно, за да чуя.

— Поканих ви да видите това, преди да допуснем официалната преса — каза тя.

— А можем ли да покрием случая неофициално? — прекъсна я Рик Сангре.

Ла Гуерта не му обърна внимание и продължи:

— Не желаем необмислени предположения от страна на пресата за произтичащото тук. Както сами ще се убедите, става дума за злокобно и ексцентрично престъпление. — Тя спря за момент, после назидателно добави: — По-различно от всичко, на което сме били свидетели. — Почти видяхме думите, изписани с главни букви.