Нощният ловец [bg]

В един и половина на следващия ден я чаках в малък ресторант на няколко преки северно от летището. Сврян беше в тесен безистен между склад за авточасти и оръжеен магазин. И двамата добре познавахме това място. Намираше се в близост до централата на Маями Дейд, а и тук приготвяха най-хубавите кубински сандвичи на света. Сигурно не е кой знае какво, но ви уверявам, че има моменти, когато може да ви спаси единствено едно medianoche. В „Кафе Релампаго“ ще ви го предложат. Семейство Морган посещаваше това място от 1974 година.

А пък аз наистина имах чувството, че в дъното на тунела се вижда светлина. Това заслужаваше да се отпразнува, ако не с истинско празненство, то поне колкото да отчетем, че има изгледи нещата да се пооправят. А може и да бях в добро настроение просто защото бях изпуснал донякъде парата с моя скъп приятел Яворски. Във всеки случай се чувствах необяснимо добре. Дори си поръчах batido de mame — кубински млечен шейк с несравними подправки и вкус на пъпеш, праскова и манго едновременно.

За Деб, разбира се, беше невъзможно да сподели ирационалното ми настроение. Изглеждаше така, сякаш изследваше муцуните на някакви големи риби — крайно раздразнителни и зловещи риби.

— Моля те, Дебора — казах, — ако не се отпуснеш, тази гримаса ще ти остане завинаги. Хората ще решат, че си костур.

— Със сигурност няма да ме вземат за ченге, понеже вече няма и да съм.

— Глупости — казах. — Нали ти обещах?

— Да. Обеща и че това ще проработи. Но не спомена нищо за погледите, които ще получа от капитан Матюс.

— О, Деб, той те е погледнал? Много съжалявам.

— Майната ти, Декстър. Не твоят живот се срива.

— Казах ти, че за известно време нещата ще загрубеят, Деб.

— Е, поне това позна. Според Матюс вероятността да бъда отстранена е много голяма.

— Но все пак ти разреши в свободното си време да поровиш малко повече в случая, нали?

— „Не мога да те спра, Морган“, така каза — изръмжа тя. — „Но съм разочарован. Чудя се какво би казал баща ти.“

— А ти не му ли отвърна: „Баща ми никога не би оставил някой случай с погрешно задържан в ареста“?

— Не. — Тя изглеждаше изненадана. — Но си го помислих. Как позна?

— Обаче не го каза, нали, Дебора?

— Не го казах.

— Спокойно, сестричке. Нещата ще се оправят.

— Сигурен ли си, че просто не ме будалкаш?

— Никога, Деб. Как бих могъл?

— Ами най-спокойно.

— Наистина, сестричке, трябва да ми се довериш.

За момент тя задържа очи върху мен, после сведе поглед. Шейкът й стоеше все така недокоснат. Срамота. Много беше хубав.

— Вярвам ти. Но ако трябва да съм искрена, и аз не знам защо. — Погледна ме отново. Върху лицето й ту изплуваше, ту изчезваше някакво странно изражение. — Понякога наистина си мисля, че не би трябвало да го правя, Декстър.