Нощният ловец [bg]

— Деб — казах, след като преглътнах. — Ако желязната ми логика не може да те ободри и дори тези чудесни сандвичи не могат да повдигнат духа ти, значи е много късно. Вече си мъртва.

Дебора вдигна лицето си на костур към мен и отхапа от сандвича си.

— Много е хубав — каза безизразно. — Вече по-бодра ли съм?

Бедната тя. Не ми вярваше, а това беше ужасен удар върху егото ми. С храната поне й доставях традиционно за семейство Морган удоволствие. Казах й и една чудесна новина, макар тя да не я призна. Ако всичко това не можеше да я накара да се усмихне — ами, хубаво. Не съм всемогъщ.

Имаше обаче още една дребна подробност, за която бях в състояние да се погрижа — да нахраня и Ла Гуерта. С нещо не толкова пикантно като сандвичите ни, но все пак по свой начин вкусно. Затова следобед се отбих в кабинета на изтъкнатата детективка — уютно местенце в ъгъла на голямо помещение с още половин дузина уютни местенца. Разбира се, нейното беше най-елегантното, с няколко направени с вкус фотографии — тя самата с видни личности, — окачени на стената. Разпознах Глория Естефан, Мадона и Хорхе Мас Каноса. Върху бюрото, от другата страна на нефритенозеления регистър за арести с кожена подвързия, стоеше елегантна мастилница от зелен оникс с кварцов часовник в средата.

Ла Гуерта държеше телефонната слушалка и говореше на испански със скоростта на картечница. Погледна ме, без да ме вижда, и отклони очи. Миг по-късно обаче погледът й се върна върху мен. Този път ме изгледа от горе на долу, намръщи се и каза:

— Добре, добре. Ta luo — което на кубински означаваше „hasta luego“6.

И затвори, без да откъсва поглед от мен.

— Какви новини ми носиш?

— Добри.

Повлякох един сгъваем стол с крак и го вместих в кабинета й.

— Няма и сянка от съмнение — настаних се на него, — че си задържала правилния човек. Убийството при Олд Кътлър е дело на друга ръка.

Тя просто ме гледаше. Зачудих се толкова много време ли й е нужно, за да смели фактите и да формулира отговора.

— Можеш ли да го докажеш? — попита накрая. — Със сигурност?

Разбира се, че можех да го докажа със сигурност. Нямах такова намерение обаче, без значение колко копнееше душата ми за едно чистосърдечно признание. Вместо това хвърлих папката на бюрото.

— Фактите са достатъчно красноречиви. Категоричен съм. — А и кой друг, ако не аз, можеше да е категоричен. — Виж. — Изтеглих един лист със старателно подбрани различия, които бях напечатал. — Първо, жертвата е мъж. Всички жертви досега бяха жени. Тази жертва е намерена недалеч от Олд Кътлър. Всички жертви на Макхейл бяха около Тамиами Трейл. Тази жертва е намерена относително цяла и на мястото, където е била убита. Жертвите на Макхейл бяха напълно разчленени и оставени на съвсем различно място.

Тя ме слушаше внимателно. Списъка си го биваше. Нужни бяха няколко часа, за да стигна до най-очевидните, най-абсурдните и прозрачно нелепи различия. Трябва да кажа, че свърших много добра работа. И Ла Гуерта чудесно си изигра ролята. Взе всичко за чиста монета. Разбира се, чуваше онова, което искаше да чуе.