Нощният ловец [bg]

Бързо се качих по стълбите. Почти дойдох на себе си. Стъпките ми възвърнаха гъвкавостта си — едва ли само защото се бях спасил от сержанта. Вече нямах търпение да видя този последен набег над общественото благоденствие — естествено любопитство, нищо повече. Определено нямаше да открия отпечатъци от собствените си пръсти.

Изкачих стълбите до втория етаж. Част от скелето вече беше издигнато, но по-голямата част от плочата беше без стени. Анхел клечеше по средата. Съвсем неподвижен. Опрял лакти на коленете си и с ръце на бузите, той просто гледаше. Спрях и се взрях в него изумен. Това беше едно от най-забележителните неща, на които съм бил свидетел. Техник от отдел „Убийства“ в Маями, дотам смазан от видяното, че да не може да помръдне.

А онова, което съзерцаваше, беше още по-интересно.

Приличаше на сцена от мрачна мелодрама, на водевил за вампири. Също като на мястото, където бях завел Яворски, и тук имаше купчина завързани с еластични ленти плоскости гипсов фазер. Плоскостите бяха изтласкани до стената и облени от светлината на прожекторите на строежа и на още няколко допълнителни прожектора, донесени от следователския екип.

Издигнатите като олтар плоскости бяха всъщност работна маса. Така прецизно ориентирана, че светлината падаше право върху нея — или по-скоро падаше право върху разположеното върху нея.

И там, разбира се, имаше женска глава. В устата й беше затъкнато огледало за обратно виждане от някоя кола или камион — разтягаше лицето в почти комична гримаса на изненада.

Над нея и малко вляво имаше втора глава. Тялото на кукла Барби беше разположено непосредствено под брадичката. Огромна глава с миниатюрно тяло.

Отдясно беше третата глава. Прецизно закрепена върху недоизградена стена, а в ушите беше затъкнато нещо, което наподобяваше руло лента. Нямаше кървави тампони. И трите глави бяха обезкървени.

Огледало, Барби и плоскости гипсов фазер.

Три убийства.

Сухи кости.

Здрасти, Декстър.