Игра със смъртта [bg]
- Автор: Джоансен Айрис
- Серия: Ив Дънкан #2
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-392-1
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Игра със смъртта [bg]». Краткое содержание книги:
Приятели. През всичките тези години си налагаше приема подобни взаимоотношения, а тя сега бягаше дори от това.
И то в най-лошия възможен момент.
Приятелството да върви по дяволите. Дяволите да вземат и надеждата. На мен хич не ми пука.
Само ми звънни и ме успокой, че онзи негодник не се докопал до теб.
Марк спря колата пред жилищната сграда на Пийчтри.
— Кой живее тук?
— Майка ми с годеника си — отвърна Ив. — Единствено за нея се сетих. Мисля, че би била склонна да се грижи за Майк.
Джейн изгледа тринадесететажна сграда.
— Майка ти ли? — попита тя, изпълнена със съмнения.
— Успя да ме отгледа. Подходящо е да й поверим Майк.
Може би.
Ив въздъхна раздразнено. Не само ще се наложи да убеди Сандра да й помогне, но ще трябва майка й да спечели одобрението на Джейн.
— Той ще бъде в безопасност тук, Джейн. Сградата се охранява, а моят приятел Джо уреди допълнителни мерки за сигурност заради майка ми. Ще бъде нахранен и в безопасност. Какво повече искаш?
Без да отговори, Джейн тръгна към входа, следвана по петите от Майк.
Ив се обърна към Марк:
— Идваш ли?
— По-скоро не. Вече минава един. Предпочитам да застана лице в лице с нашия сериен убиец, отколкото да събудя майка ти и годеника й и да се опитвам да ги убедя да станат временни настойници. Ще те изчакам тук.
— Страхливец.
Той се усмихна.
— Точно така.
Тя тръгна след децата. Не изгаряше от желание да се захване с предстоящата задача. Съвсем бегло познаваше Рон Фицджералд. Срещна го веднъж, преди да замине за Таити. Изглеждаше приятен, умен и искрено привързан към майка й. Но нищо не дължеше на Ив.
Тогава първо ще започне с него. Макар да й бе неприятно да се натрапва на Сандра, не се съмняваше в готовността й да помогне. Но не искаше да предприема нещо, застрашаващо връзката, на която майка й очевидно държеше. Ще я помоли да отведе децата в кухнята и да им приготви нещо за ядене, после ще обясни положението и ще потърси съдействието на Рон.
— Не — отвърна Рон сухо. — Няма да допусна Сандра да се забърква в незаконни дела. Отведи децата в полицията.
— Не мога да постъпя така. Споменах ти… — Ив спря и си пое дълбоко въздух. — Не ви карам да приемете Джейн. Би било заплаха и за двама ви. Но Дом не се интересува от Майк, защото иначе щеше да го убие. Имал е такава възможност. Просто е нужно някой да се грижи за него, докато се справя с цялата тази каша.
— Той е избягал от къщи. Ще има сериозни последствия, ако не бъде върнат на родителите си.
— За бога, според Джейн той е на улицата от дни и кой не е съобщил за изчезването му. Явно, че родителите му не ги е грижа.
— Противозаконно е.
И кой знае това по-добре от един адвокат?
— Нужна ми е помощ, Рон.
— Разбирам. Сандра обаче е моя грижа. Бих искал да ти помогна, но няма да допусна тя…
— Ще го направим. — Майка й стоеше на прага. — Престани да се държиш така влудяващо покровителствено, Рон.
Той се извърна към нея.
— Откога си там?
— Достатъчно дълго. — Пристъпи към тях. — Ив едва ли би дошла тук, ако имаше друг избор.
— Остави ме аз да се оправя с тази история, Сандра.
Тя поклати глава.
— Момченцето е изплашено. Няма да го върнем на родителите му, пък и аз не възнамерявам да отпратя Ив, щом има нужда от мен. Правила съм го прекалено често, когато беше дете. — Замълча. — Но тя не е твоя дъщеря. Ако се налага, ще заведа Майк в моята къща.
Той свъси вежди.
— Няма да го направиш.
— Точно така ще постъпя, повярвай ми. — Безизразният й тон не търпеше възражения. — Щастливи сме заедно, но в живота има и други неща, Рон.
— Приютяването на избягало от къщи дете е незаконно и няма да допусна ти…
— Споменавала ли съм ти колко пъти е бягала Ив, когато взимах наркотици? — Погледна Ив. — Старае се да не е толкова несговорчив. Но просто не разбира — никога не е бил там, където сме били ние.
— Не желая да обърквам живота ти, мамо.
— Ако приютяването на едно дете ще обърка отношенията ни с Рон, то тогава те пет пари не струват. — Обърна се отново към Рон. — Така ли е?
Той остана вторачен в нея за миг, после леко се усмихна.
— По дяволите, Сандра. — Сви рамене. — Добре, печелиш. Пред съседите ще представим Майк като дете на брат ми, дошло на гости от Шерлот.