Игра със смъртта [bg]

— Хайде, Джейн. — Ив я побутна към входната врата. — Сами ще се оправят по-добре.

— Не съм сигурна дали…

Ив я издърпа в коридора и затвори вратата.

— Всичко ще бъде наред. Мама ще се грижи за него.

— Тя не готви особено добре. Палачинките не бяха изпържени хубаво.

— Готвенето не е от силните й страни. Но е добър човек. Би я харесала, ако я опознаеш.

— Ама аз я харесвам. Прилича малко на… Фей.

— А Фей постоянно ви предпазваше, нали?

— Да. — Последва тишина. После: — А мъжът?

— И той е добър. Няма да нарани Майк.

— Не го харесвам.

При първата среща Ив го бе харесала много повече. Но кой е идеален? Трябва поне да е доволна, че толкова е старае да опази Сандра.

— Притеснява се за майка ми. Смяташ ли, че щях да доставя Майк, ако не бях сигурна?

Джейн я изгледа навъсено, но накрая поклати глава.

— Май нямаше. Къде отиваме?

— Някъде извън града. Ще намерим мотел и ще поспим. Уморена съм. А ти?

— И аз.

Ив виждаше колко е изтощена Джейн. Изопнато й лице беше бледо от напрежение, но упорито се бе прикривала, докато не се увери, че Майк е в сигурни ръце.

Джейн проговори едва в асансьора.

— Защо? — прошепна тя. — Какво става?

— Ще ти разкажа, но не сега. Имай ми доверие.

— Защо да ти вярвам?

Какво да й отговори? След преживяното през последните двадесет и четири часа защо Джейн да вярва на когото и да било?

— Не знам. И аз не съм сигурна, че бих вярвала на някого. Все пак съм най-доброто, на което да заложиш.

— Не е кой знае колко.

От раздразнение Ив й се тросна:

— Е, това е всичко, с което разполагаш. Само толкова мога да ти дам.

— Няма защо да ставаш гадна.

— Напротив. Чувствам се гадно. Бясна съм и не ми е нужно… — Прехапа долната си устна. — Извинявай. Просто много неща ми се стовариха на главата.

До входа на жилищната сграда Джейн мълча.

— Няма нищо. Предпочитам да си гадна, но честна. Мразя социалните работници, които се лигавят до безкрай.

Като дете и Ив ги ненавиждаше, но сега, като възрастна, изпитваше нуждата да ги защити.

— Само искат да си свършат… — О, по дяволите. Омръзна й цялото това лицемерие. — Обещавам, че никога няма да се лигавя. — Отвори задната врата на колата. — Скачай вътре. Трябва да изчезваме оттук.

Марк ги погледна през рамо.

— О, едното ни сираче е изчезнало.

— Мама ще се грижи за него.

— А сега накъде?

— Далеч оттук. И то бързо. Едно от първите неща, които полицията ще предприеме, за да ме открие, е да говори с мама. Извадихме късмет, че пристигнахме тук преди тях. Карай някъде извън града. Намери мотел.