Игра със смъртта [bg]

— Погрешна посока ли?

— Искам да отида на Лутър стрийт. Къщата на Фей.

— Не можеш да се върнеш там — промълви Ив нежно. — Фей вече я няма, Джейн.

— Знам. Да не ме вземаш за глупачка? Тя е мъртва. Отнесли са я в моргата. Но трябва да отида на Лутър стрийт.

— Оставила си нещо там ли?

— Да.

— Полицията е в къщата. Няма да те пуснат и ще те върнат в приюта.

— Закарайте ме до Лутър стрийт. Ясно ли е?

— Джейн, чуй ме. Къщата е под…

— Не искам да ходя в къщата. Оставете ме на алеята на две преки от нея.

— Алеята, в която изчезна, когато видя колата ни днес следобед ли?

Джейн кимна.

— Защо?

— Искам да отида там.

— Оставила си нещо край алеята ли? — попита Марк от шофьорското място.

— За какво ти е на теб да знаеш? За да го покажеш по телевизията ли? — попита Джейн свирепо. — Не е твоя работа.

— В момента ти си моя работа — възрази Марк. — Ив ми обеща материал, ако й помогна да те отвлече. Знаеш ли какво е наказанието за отвличане на малолетни? Ще ме хвърлят в затвора и с кариерата ми е свършено. Страшно много рискувам, затова престани да ми се зъбиш, момиченце.

Джейн не му обърна внимание, а попита Ив:

— Затвор ли? Тогава защо го направи?

— Безпокоях се за теб. Струва ми се, че си в опасност.

— Като Фей ли?

Господи, какво да й отговори сега? Истината.

— Като Фей.

— Знаеш ли кой го е направил?

Ив кимна.

— Кой?

— Не знам истинското му име. Представя се за Дом.

— Защо я е убил? Фей никога не е сторила зло на някого.

— Не е нормален. Обича да наранява хората. Звучи ужасно, разбирам, но някои хора искат да правят само злини.

— Знам. Скапаняците. Много ги има наоколо.

Ив се стегна.

— Така ли? — Помълча. — Виждала ли си някой от тях наскоро?

— Може би. — Джейн хвърли поглед към Марк. — Гледам новините по телевизията. Винаги показват скапаняците.

Марк сви рамене.

— Това ми е работата.

— Виждала ли си някой, който да те е изплашил напоследък? — настоя Ив.

— Не ме изплаши. Приличаше на другите, които се навъртат около училищния двор.

— Проследявал ли те е?

— Понякога.

— За бога, защо не каза на някого?

Джейн се загледа през прозореца.

— Искам да отида на Лутър стрийт. Сега.

— Как изглежда? — попита Марк.

— Едър. Бърз. Но не съм се вглеждала в него. Просто поредният скапаняк. Заведете ме на Лутър стрийт или ме пуснете да сляза.

Марк погледна към Ив с въпросително вдигнати вежди.

— Е?

— Отведи ни до алеята, но при входа откъм Маркет стрийт. Не бива да рискуваме някой от къщата да ни види.

— Имаш предвид Куин ли?

При следващия ъгъл Марк зави наляво.

— Да.