Игра със смъртта [bg]

— Допускам го.

— Кучи син. — Очите на Джейн блестяха от появилите се сълзи. — Гаден кучи син.

— Такъв е.

— Трябваше да й кажа. Взех го просто за един от скапаняците, които преследват децата. Много такива се навъртат. Не знаех, че ще я нарани…

— Вината не е твоя.

— Трябваше да й кажа. Тя искаше да споделям разни неща. Трябваше…

— Джейн, вината не е твоя.

Момичето поклати глава.

— Трябваше да й кажа…

— Добре. Да предположим, че е трябвало да й кажеш. Всички правим по нещо, за което после съжаляваме. Нямало е откъде да знаеш, че е щял да я нарани.

Джейн затвори очи.

— Трябваше да й кажа.

Ив се отказа да спори. Самата тя бе изпитвала вина и угризения, след като й отнеха Бони. Ала Джейн е едва десетгодишна. Децата не бива да понасят такова тежко бреме. Но кога ли животът е бил справедлив?

— На колко години е Майк?

— Шест.

Ив усети как й прилошава. Джейн е мишената, не момченцето. Но какво значение има това за Дом? Още живот не би означавал нищо за него.

— Фей не ми позволи да го доведа вкъщи. Искаше да се обади на социалните работници. Но аз знаех, че те ще го върнат в дома му, при баща му. Майк се страхува от него. Не можех да я оставя да се обади. — Затвори очи. — Опитах се да го защитя.

— Убедена съм, че е така.

— Но скапанякът ме видя с него. Знае, че Майк е сам.

— Вероятно е в безопасност. — Ив я докосна по рамото Джейн, напрегната до краен предел, поне не се отдръпна. — Ще го намерим, Джейн. Дом сигурно не е близо Лутър стрийт. Кварталът е пълен с полиция.

— Нали бил луд?

— Но не и по отношение на собствената си безопасност. Нищо няма да се случи на Майк, ще видиш, когато пристигнем при него. — Молеше се да говори истината. — А после аз ще се погрижа да е винаги в безопасност.

— Той не бива да се връща при баща си.

— Ще се погрижа да е в безопасност — повтори Ив.

— Обещаваш ли?

Господи, в какво се забърква? Не й ли стига отвличането?

— Обещавам. — Направи пауза. — Но искам и ти да ми обещаеш, че ще правиш каквото ти кажа, за да мога да предпазя и теб.

— Не съм като Майк. Сама мога да се грижа за себе си.

— Обещание за обещание, Джейн.

Джейн сви рамене.

— Добре. Стига да не предприемеш нещо глупаво.

Ив въздъхна облекчено.

— Ще се опитам да не правя глупости. Ще ме предупредиш, ако предприема нещо такова.

— Разчитай на мен.

Марк свърна от улицата и спря в началото на алеята.

— Изгаси фаровете — просъска Джейн. — Да го уплашиш ли искаш?

Изскочи от колата и се втурна по алеята. — Джейн!

Ив изхвърча след нея и я последва в тъмнината. Мобилният телефон в чантата й иззвъня. Тя не му обърна внимание.

В момента не разполагаше с време да се разправя нито с Джо, нито с Дом.