Игра със смъртта [bg]

И една жена вече попадна в мрежите му. През целия следобед и вечерта Джо се занимаваше с нейната смърт. Всеки път, когато поглеждаше Фей Шугъртън, мислеше за Ив. Но кога ли пък не мислеше за Ив?

— Няма я.

Джо затвори очи. Господи, знаеше си.

— Никой не е влизал в апартамента, Джо. Кълна ти се. Тук съм през цялото време и проверих вратите, след като Ив си легна.

— Обаждал ли й се е някой по телефона?

— Не и по този в апартамента. Но не чух и мобилният й да звъни.

— Не би го чул, ако е в другата стая.

— Не спомена да е говорила с някого.

Дом й се е обадил. Джо го усещаше с изострените си сетива. Дом е звъннал и тя е напуснала апартамента. За да се срещне с него ли?

Не би постъпила така. Беше глупаво, а Ив никога не постъпваше глупаво.

Не. За да я измъкне от апартамента, Дом е прибягнал до заплаха, която тя не е могла да пренебрегне.

Джейн Макгиър.

По дяволите.

Затвори и набра пейджъра на Барбара Исли. Това бе единственият начин да се добере до адреса на приюта в този час.

Исли му се обади след по-малко от минута. Но на Джо му бяха нужни десет, за да я убеди да му съобщи адреса.

Все по-силно и по-силно го завладяваха гняв и страх. Идеше му да удуши Ив. Отново го изолира. През всичките тези години бяха заедно, а тя за пореден път му обръщаше гръб. Щеше му се никога да не я бе срещал. Кому е потребна такава мъка в живота? През половината от времето искаше да я хване за раменете и да я разтърси, а през останалото, да я вземе в обятията си и да изтръгне болката, която я разяжда; да я заличи. Въобразяваше си, че е достатъчно силна да се нагърби с какво ли не, но не бе достойна съперница на Дом.

Не го прави, Ив.

Не тичай към него.

Изчакай ме.