Игра със смъртта [bg]

Глава 9

Гърлото на мъжа беше прерязано.

— Кучи син.

Джо вдигна поглед и видя Барбара Исли застанала на няколко крачки. Тя пристъпи напред и погледна към тялото, претърколено в храстите до сградата на приюта.

— Пазачът ли е?

— Какво правите тук?

— Защо да не съм тук? Събуди ме посред нощ да ми съобщиш, че ще дойдеш тук да безпокоиш хората ми. Какво си очаквал? Да заспя отново ли? — Погледна назад към сградата, където всички прозорци светеха. — Нося отговорност за това място. Къде е Джейн Макгиър?

— Представа нямам.

— Дежурната служителка каза, че не е в стаята си. Пазачът е мъртъв. Възможно ли е и тя да е мъртва?

— Възможно е. — Забеляза как Исли трепна и добави: — Но не ми се вярва. Видях вързани чаршафи да висят от прозореца й.

— Значи е избягала и е попаднала право в ръцете на убиеца.

— Може и да не е така.

Тя внимателно изучи лицето му.

— Ив Дънкан. — Изруга тихичко. — Предупредих я стои далеч от детето.

— А тя те увери, че малката е в опасност, но ти не искала да я чуеш. Моли се Ив да е стигнала до Джейн преди мъжа, който е убил пазача. — Изправи се. — Никой нищо да не пипа и да не минава насам, докато не дойде екипът на съдебна медицина.

— Къде отиваш?

— Да намеря Джейн Макгиър.

— Ако Ив Дънкан я е взела, това е отвличане. — Замълча. — Но понеже са налице смекчаващи вината обстоятелства, ако върне детето до двадесет и четири часа, има надежда да убедя отдела да не повдига обвинение.

— Ще й предам великодушното ти предложение. Ако изобщо се свърже с мен.

— Не знаеш ли къде е? Детето трябва да бъде намерено. — В тона й се долавяше известна паника. — Приятели сте, нали?

— Така си мислех. — Усещаше погледа й забит в гърба си, докато крачене към колата си, паркирана до бордюра.

Приятели сте, нали?