Врагове по неволя [bg]

24

Катрин смяташе, че с един куршум ще убие два заека. Полковник Бари Каръдърс, съдията по нашето дело, трябваше да пристигне с полет на военновъздушните сили в 7:00 сутринта в базата в Осан. Това беше известно на Катрин, тъй като го съобщиха по всички новини.

Тя би предпочела да го посрещне още на пистата, докато слиза от самолета, но тъй като щеше да кацне във военновъздушна база, нямаше начин да вкара приятелчетата си през строго охраняваните портали. Ето защо беше изчислила кога конвоят от военни коли ще докара съдията до базата „Йонгсан“.

Беше уредила групата по посрещането на Бари Каръдърс да се събере пред главния портал точно в 8:10 часа. И точно в 8:10 неочаквано се появиха седем автобуса, двайсет-трийсет таксита и дори няколко велосипедисти. За няколко минути хората наизлязоха от превозните средства, организираха се и ето ги — 620 привърженици на обратната любов. Повечето бяха облечени нормално, но имаше и няколко, които демонстрираха предпочитанията си с пъстри, ефектни дрехи.

Току до тях, пред Бога и родината, както и пред няколко десетки телевизионни екипа, стоях и аз и се опитвах да не издавам колко съм смутен и объркан. На всичко отгоре бях и в униформа. Знаех, че ще си платя за това, но какво да се прави — риск печели, риск губи.

Намирах се там, защото острата критика на Имелда беше предизвикала съвестта ми. Бях там, защото исках клиентът ми да разбере, че съм безрезервно ангажиран с неговата защита. Бях отишъл, защото исках Катрин да ми повярва и да сподели с мен тайните си. И най-сетне, защото се молех Катрин да се окаже права, че навярно би могла да принуди армията да предложи по-добра сделка за Томи Уайтхол.

Поне беше постъпила разумно и беше извадила официално разрешение за демонстрацията. В молбата си беше използвала фалшиво име и претекста, че искаме публично да приветстваме съдията с „Добре дошъл“. От формална гледна точка това беше вярно, стига да не се задълбочавате в смисъла на понятието „Добре дошъл“. Тъй като дори местните вестници описваха полковник Бари Каръдърс като безкомпромисен съдия — последния от истинските велики американски съдии, които не се колебаят да пращат хора на бесилото, — корейците бяха доста доволни от идеята да има американска групичка, която да го посрещне, затова бяха подпечатали молбата на Катрин с всички необходими печати и дори й бяха обещали охрана.

Ето защо там имаше и двайсетина корейски полицаи от частите за борба с безредиците, облечени в сини униформи и снабдени с онези готини шлемове с визьори и палки, скрити зад щитовете им. Щитовете изглеждаха доста очукани и нащърбени, защото на корейските полицаи за борба с безредиците не им липсва възможност да упражняват занаята си.

Не можех да си представя какво си помислиха полицаите, когато ни забелязаха, защото никога досега в историята на Република Корея не беше имало подобна демонстрация. Полицаят, който командваше взвода, беше вдигнал радиостанцията си, лицето му бе зачервено и направо крещеше нещо на събеседника си, като несъмнено се опитваше да информира градските власти, че в крайна сметка това не беше групичка за посрещане на съдията, а истинска демонстрация, при това от крайно странни типове.

И така, сплетохме ръце и зачакахме. Телевизионните оператори проявяваха особен интерес към мен, тъй като в крайна сметка бях единственият униформен в тази тълпа. Угрижено погледнах часовника си. Надявах се конвоят на Каръдърс да няма радио или поне да не им беше хрумнало да се обадят предварително, защото в такъв случай щяха да им препоръчат да заобиколят и да влязат през друг вход. А ако станеше така, щяхме да изглеждаме като тълпа идиоти.

Най-много обаче се безпокоях какво ще стане, когато южнокорейците решат какво да правят с нас. Корейците, както и повечето азиатци, не се славят с бързи решения, защото първо трябва да проведат подробните взаимни консултации, задължителни за тяхната култура.