Крайбрежната чайна [bg]
- Автор: Грийн Ванеса
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Арт Етърнал Дистрибушън
- ISBN: 978-619-191-107-3
- Переводчик: Весела Динолова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Крайбрежната чайна [bg]». Краткое содержание книги:
Щом Юън се забави, тя сграбчи възможността и се втурна по-бързо, за да стигне фара миг пред него. Пипна стената и се преви на две, за да си поеме дъх.
Той я настигна секунди по-късно със задъхания Багел отстрани.
— Приятелско надбягване? — попита Чарли с усмивка. — Това само показва, че не ме познаваш изобщо.
Чарли се облегна на дивана във фоайето на Юън, докато отпиваше от чашата си с пресен портокалов сок.
— Обичаш ли яйца по флорентински? — попита Юън. — Мисля, че сме ги заслужили.
— Звучи вкусно.
Той извади съставките от хладилника и Чарли се обърна леко на седалката си, така че да може да си говори с него в кухненския бокс.
— Приятно място имаш тук.
— Благодаря. Нанесох се едва преди няколко месеца, но е страхотно най-накрая да си имам собствено място.
— След…?
Юън се усмихна:
— Делях апартамент с приятели през последните няколко години. Защо питаш?
— Няма причина — тя сви рамене.
Чарли го наблюдаваше, докато работеше в кухнята. Чувстваше се изненадващо удобно в дома му.
— Заповядай — Юън донесе чиния на Чарли няколко ми по-късно и я остави на масата пред нея.
Тя отхапа една голяма хапка от мъфина и яйцата:
— Много добър сос Холандес.
— Благодаря. Постарах се.
Багел седна до Чарли и сложи глава в скута й.
— Мисля, че иска от закуската ми — тя го потупа нежно по носа. — Няма начин, приятел.
Той изскимтя и легна.
— Никак не е капризен на храна.
— Значи това определено ще отиде на вятъра, ако му дам. Как върви изпитателният срок?
— Мисля, че свикнахме един с друг — Юън се ухили. — Свикнах да се навърта наоколо.
Чарли кимна и погали кучето.
— Това е добре. Радвам се да го чуя.
— Като че ли имаше причина да се срещнем — каза Юън. Чарли вдигна поглед, стресната от казаното. Наистина го мислеше? Когато очите им се срещнаха, блесна искрата й химия помежду им, но усмивката му я разсея:
— Аз и Багел, имам предвид — поясни Юън.
— Да — каза Чарли с усмивка. Разбира се.
29
Здравейте, Чарли, Серафин — имате ли време за чай?
Нещо се случи. Трябва да поговорим.
Кат
Кат тръгна към „Крайбрежната“ като се надяваше, че мястото ще е все още спокойно толкова рано сутринта. Вълните, които се разбиваха върху пясъка, изглеждаха по-силни днес, абразивни дори, а вятърът жулеше лицето й. След телефонния разговор с Джейк в четвъртък вечер почти не беше спала спокойно, тъй като си припомняше отново и отново какво бяха говорили, докато лежеше в леглото. Предишния ден се беше опитала да се разсее, като се фокусира върху проучванията и пробва да не си мисли най-лошото, но сега умът й беше зает единствено с мисълта как да отиде до Шотландия и да си вземе Лео обратно.
Лети й отвори вратата. Беше прибрала сивата си коса с шнола.
— Кат, какво не е наред? Добре ли си?
— Била съм и по-добре — тя остави Лети да я въведе вътре, но обичайният успокояващ ефект; когато влезе през вратата на „Крайбрежната“, липсваше днес. Адреналинът все още циркулираше в тялото й и тя не можеше да се успокои.
— Ела и седни — каза Лети с набръчкано от безпокойство чело като сложи успокоително ръка на рамото на Кат. — Чарли и Серафин вече са тук. Дойдоха веднага след като са получили съобщението ти.
Тя погледна към обичайната им маса и видя милите изражения по лицата на приятелките си.
Лети наля на Кат чаша чай и й я подаде, но тя само поклати глава и седна.
— Какво се е случило? — попита Чарли.
— Става дума за Джейк — каза Кат и очите й се насълзиха. — Той иска Лео.
— Какво искаш да кажеш, как така го иска? — попита Чарли.
— Обади ми се в четвъртък след като се върнах от вечеря с вас, Серафин. Каза, че иска пълно попечителство. Че Лео ще е по-добре с него — гласът на Кат стана дрезгав, докато говореше. Щом го изрече на глас, заплахата й се стори много по-реална.
— Това е ужасно! — Серафин сложи ръка на рамото на Кат. — Много съжалявам!
Лети поклати глава:
— Това не е редно. Изобщо не е редно.
— Това е нелепо, очевидно. Той никога няма да получи попечителство — добави Чарли.
— Как може да си толкова сигурна? — попита Кат.
— Съдилищата биха отсъдили в полза на майката — каза Чарли. — И отгоре на това Лео е бил щастлив тук с теб, откакто e роден.
— Всеки, който ви познава, ще гарантира това — каза Лета кимайки енергично.
— Помисли си за това. Кат, какво основание има Джейк да твърди, че той би бил по-добър родител? — заяви Чарли.