Крайбрежната чайна [bg]

Чарли остърга и последното парченце зърнена закуска от плочките на пода в кухнята и усети ръка в косата си. Пръстите на Грейси, лепкави от зърнената закуска на брат й, бяха заровени в прясно измитата й коса. С мъка запази самообладание. Не беше още дори седем часът, а тя вече се чувстваше абсолютно изтощена.

— О, Боже, съжалявам — каза Пипа, когато видя какво се е случило. — За пръв път е.

Тя вдигна Грейси. Чарли се изправи на крака и махна зърнената закуска от косата си. Тази сутрин Фло я беше събудила в 4 часа сутринта, след като беше сънувала кошмар и настояваше да й го разкаже с най-малки подробности.

— Изглеждаш сякаш имаш нужда от почивка — рече Пипа.

— Няма проблем, честно.

— Хайде, говоря сериозно. Излез за малко. Бог знае, че ми помогна достатъчно. Не искам да се връщаш у дома изтощена. Ние ще се оправим.

— Сигурна ли си?

— Абсолютно. Давай. Измъкни се, докато можеш — Пипа се ухили.

— Добре. Благодаря.

Докато Чарли се качваше по стълбите, си мислеше за по-миналата нощ. С Юън си бяха прекарали чудесно чак до момента, в който го отблъсна. Колкото повече си говореше с него, толкова повече го харесваше — само да можеше да не се чувства така адски уплашена от всичко това. Вероятно можеше да оправи нещата.

Помисли си за разговора си с Кат. Да прекара известно време с Юън трябваше да е просто забавление — нямаше нищо стресиращо в това. Нямаше да е тук достатъчно дълго, че да я наранят отново. Тя се стегна и извади телефона си, за да изпрати съобщение.