Крайбрежната чайна [bg]

Когато свършиха с рецензиите, Серафин се изправи и отиде до гардероба си.

— Кат, мислех си — сещаш ли се за онази рокля, която видя онзи ден в Уитби?

— Невероятно скъпата? — попита Кат. — Това ми харесва на зяпането по витрините, че няма бюджет.

— Да. Имам нещо подобно, което мисля, че ще ти стане. С теб май сме един размер.

Тя прерови закачалките в гардероба и извади ретророкля, черна, на хавайски цветя.

— Как ти се струва?

— Красива е — каза Кат, като докосна плата.

— Хайде, пробвай я — рече Серафин.

— Не, честно, няма нужда — Кат поклати глава.

— Сериозно — настоя Серафин. — Просто я пробвай да видим как ще ти стои.

— Но тя е твоя — каза Кат смутено. Може би не трябваше да споменава пред Серафин колко рядко си купува нови неща.

— Никога не съм я носила. Няма и да я облека.

— Добре — каза тя. — Щом си абсолютно сигурна.

Кат свали тениската си и облече роклята върху клина. Серафин вдигна ципа и двете се загледаха в огледалото.

— Еха! — възкликна Серафин. — Изглеждаш зашеметяващо.

— Става ми, нали? — тя се усмихна и се завъртя, за да види как й стои роклята отзад.

— Става ти идеално. Все едно за теб е шита. Подарявам ти я.

— Ти сериозно ли?

— Абсолютно. Никога не ми се е струвала подходяща за мен, дори не знам защо я взех.

— Това е много мило. Благодаря.

Някой почука на вратата на спалнята и Кат се стресна.

— Само секунда — извика Серафин и закопча ципа на роклята докрай. — Да отворя ли? — попита тя Кат.

Тя кимна.

— Влез — заяви Серафин.

Адам отвори вратата, облечен в дънки и сив кашмирен пуловер. Той замълча за миг, щом видя Кат и очите им се срещнаха. Кат се притесни от начина, по който изглеждаше, и съжали, че не беше със собствените си дрехи.

— Хубава рокля — каза Адам.

— Благодаря — отвърна Кат. — На Серафин е.

— Вече е твоя, нали ти казах — побутна я Серафин.

— Е, чиято и да е, много ти отива — каза той с усмивка. — Вечерята е почти готова. Ще се присъединиш ли, Кат?