Крайбрежната чайна [bg]

— Значи не е вярно онова, което той ми каза — че го подкрепяте?

— Не, не е вярно… Ни най-малко. Той започна да говори за желанието си за попечителство онзи ден, ей така — от нищото, и оттогава ние двамата правим всичко по силите си, за да го разубедим. Не бихме искали Лео да преживее целия този ужас отново — достатъчно му беше изпитанието с раздялата. Освен това знаем, че го гледаш прекрасно — човек трябва само да г види, за да го разбере.

Кат почувства неописуемо облекчение от думите на Даян.

— Това означава много за мен. Бях много притеснена, че сте на негова страна за всичко това.

— Не, скъпа — Даян поклати глава. — Не бихме ти причинили такова нещо.

Облекчението на Кат беше краткотрайно, тъй като сериозността на ситуацията се възвърна. Джейк, бащата на сина й, все още беше в неизвестност.

— Значи казваш, че го няма от снощи?

— Отидох в стаята му тази сутрин и не си беше спал в леглото. Той е изчезнал, без да остави бележка или да каже нещо — клатеше глава Даян. — Като се има предвид състоянието на ума му, сме доста притеснени.

— Той не изглеждаше разстроен, когато говорихме по телефона. Предложи да се съберем отново, но след всичко… — Кат видя болката в очите на Даян и се спря. — Искам да кажа, че вече взехме решение.

— Разбира се. И няма смисъл да обърквате Лео, като се опитвате да поправите нещата, само за да се разделите отново.

— Имате ли някаква представа къде може да е? Питахте ли приятелите му?

Даян кимна.

— Никой не го е виждал.