Крайбрежната чайна [bg]

— Не мога — Юън поклати глава. — Това е строителна площадка. Не мога да те заведа по това време на нощта.

— О, хайде — сръга го тя. — Моля те!

Той изглеждаше на ръба да й откаже отново.

— Моля теееееееее! — след като идеята й беше хрумнала, като че ли нямаше да се откаже от нея. Беше в настроение за приключение.

— Винаги ли получаваш онова, което поискаш силно?

Тя се засмя:

— Понякога.

— Добре, добре — съгласи се той с неохота.

Те изминаха пресечката и ръката му намери тази на Чарли съвсем естествено. Имаше тръпка при допира му но в същото време топлината на кожата му срещу нейната я караше да се отпусне. Чувстваше се спокойна с него. Стигнаха до сградата и той се обърна, за да й прошепне инструкция:

— Сега ме следвай внимателно.

— Добре, добре, г-н Здраве и безопасност — пошегува се тя.

Той отключи сградата и двамата влязоха. Той й сложи жълта каска и взе една за себе си.

— Чувствам се като Строителя Боб с това — тя потупа каската.

— Не я сваляй — каза той строго.

— Да, сър! Е, какъв е планът, какво ще правиш тук? — тя се взираше в интериора на сградата.

— Тази стена ще я съборим и ще построим зона със стъклен покрив тук.

— Супер — Чарли погледна нагоре. — Можем ли да се качим горе?

Юън се намръщи:

— Не бива.

Тя вдигна вежди.

Той въздъхна:

— Но така или иначе не би трябвало да сме тук изобщо. Хайде тогава.

Той я поведе нагоре по стълбището към куполен покрив с малки прозорци.

— Красиво е тук — тя се загледа в белите светлини на града и залива до него. От тук изглеждаше така, сякаш улиците са покрити с малки куклени къщи.

— Гледката е прекрасна, нали? — каза Юън, загледан в нея. Този купол беше едно от нещата, които ме накараха да искам да участвам в проекта. Ще го запазим и ще го направим по-функционален.

— Хубава обстановка за коктейли — каза тя, като се оглед наоколо.

— Доверявам се на твоя нюх — пошегува се той.

— Просто се опитвам да ти помогна с плана — каза тя.

Тя се обърна към Юън и ръката й се отърка в неговата. При допира на кожата им, тя усети прилив на привличане.

Юън обхвана лицето й с една ръка и прокара палец леко над устните й, а тя инстинктивно покри ръката му със своята. Взря се в сините му очи и усети близост. Вълнение. Но когато той се наведе да я целуне, вълнението бързо се примеси с нещо не толкова удобно — паника.

Какво правеше тя? Как си беше помислила, че е готова за това?

Тя замръзна и той веднага го усети, преди устните им да се бяха докоснали.

— Трябва да съм разбрал напълно погрешно нещата — каза той тихо и се отдръпна назад. — Съжалявам.

— Не си — тя поклати глава. — Исках, но…

Тя търсеше думи, за да обясни какво чувства. Че го иска до болка. Но въпреки това нещо й пречеше.

— Не е нужно да обясняваш. Виж, дай да забравим, че дори се е случило — той й се усмихна мило. — Защо да не ти покажа и останалото?