Крайбрежната чайна [bg]

Той се качи в лодка с гребла и протегна ръка, за да й помогне да се присъедини към него. Тя я хвана и се качи до него. При допира на кожата им Чарли усети порив да бъде по-близо до него.

— Водата не е точно моята естествена среда — каза тя безгрижно. — Имаш добри шансове да спечелиш.

Те гребяха заедно, а слънчевата светлина на свежия есенен ден трепкаше по водата.

— Прекрасно е тук.

— Нали? — съгласи се Юън. — Само че това трябва да е релаксиращо занимание. Между другото, не е нужно да се престараваш с гребането, иначе ще се въртим в кръг — засмя се той.

— О! — Чарли отпусна греблото. — Съжалявам, не осъзнавах.!

Когато минаха покрай острова, Чарли видя голямата японска пагода.

— Хайде да отидем там — Юън посочи една част на острова, където дърветата бяха по-нагъсто и храстите стигаха чак до водата.

Дървената лодка се бутна в острова.

— Защо имам чувството, че ме водиш някъде, където не е редно да сме? — попита Чарли.

Той завърза лодката на един клон и й подаде ръка, за да й помогне.

— Всичко ще е наред — каза той. — Довери ми се.

Той я поведе за ръка до една полянка, изцяло скрита от останалата част на парка. Имаше одеяло за пикник с бутилка шампанско и кошница до него.

— Ти ли направи всичко това? — попита Чарли и се обърна изумена към него.

Той вдигна рамене:

— Ела и седни.

Тя седна на одеялото и той отвори бутилката шампанско и наля в две чаши.

— Знам, че си тръгваш скоро — каза той, — но докато си тук, искам да се възползвам максимално от времето ни заедно. Като приятели, ако това е, което искаш.