Крайбрежната чайна [bg]

Даян, майката на Джейк, отвори вратата.

— Кат? — Челото й беше набраздено и от обичайната й усмивка нямаше и следа.

— Съжалявам, че се появявам без предупреждение.

— Не, радвам се, че си тук. Моля те, заповядай.

— Лео тук ли е? — попита тя, като се ослуша, но не можа да чуе нищо в къщата. У нея се надигна паника. — Той е тук, нали? — попита бързо отново.

— Да — каза Даян. — Не се притеснявай, той е в другата стая. Лео!

Те отидоха в хола, където Лео седеше на килимчето за игра в средата на пода, обграден от мрежа железопътни линии. Кат сложи ръка на сърцето си и се усмихна, изпълнена с облекчение, че го вижда отново.

— Мамо! — извика той и скочи към нея.

Тя разтвори ръце и го прегърна, като притисна малкото му телце в топлата си закрила. Вдъхна аромата на косата му и опря лице в русите кичури. Кожата на рамото и врата му, оголена от опънатата от прегръдката тениска, беше невероятно мека. Горещи сълзи потекоха по бузите й и трепнаха по горната й устна. Тя го стисна, после осъзна колко здраво го държи и разхлаби прегръдката си. Не искаше да знае колко е била притеснена. Беше длъжна да направи живота му възможно най-нормален.

Тя го пусна и, когато той се отдръпна назад, го погледна, застанал пред нея.

— Колко си пораснал! Отново! — засмя се тя. — Как ще ти наваксам?

— Липсваше ми, мамо — каза Лео.

Тя прокара ръка по бузата му. Думите не можеха да опишат как се чувстваше сега, когато бяха отново заедно. Притисна го плътно до себе си.

— Ще ти покажа какво ми подари баба — каза Лео и се отдръпна.

Даян се наведе напред и прошепна на Кат:

— Трябва да поговорим. Става въпрос за Джейк. Той изчезна.