Крайбрежната чайна [bg]

— У дома, когато Лео плачеше, понякога трябваше да се насиля, за да не изляза от апартамента и да избягам — Кат си припомни звука и как се отразяваше от стените и рикошираше във всяка една нейна клетка. Джейк излизаше вечер, когато плачът беше най-ужасен, тя започваше да се чуди дали не беше направила ужасна грешка. — Продължих, но имаше дни, в които можех единствено да стана от леглото. Опитах да кажа на Джейк как се чувствам, но това сякаш само да го накара да се отдалечи още повече. Трябваше да говоря с някого за това, затова дойдох тук, за да говоря с Лети — тя погледна към Лети, която й кимна да продължи, — и ние отидохме заедно до личния лекар. Той ми предписа антидепресанти. Не знам дали ми помогнаха, или не. Но с времето връзката с Лео се усилни нещата станаха по-лесни. За Джейк обаче хапчетата бяха потвърждение, че нещо не е наред с мен. Мисля, че това остана в съзнанието му.

— Звучи като да ти е било много трудно — каза Чарли. — Прави ти чест, че си успяла да излезеш от това по-силна — тя се протегна, за да хване ръката на Кат. — Да се чувстваш тъжен или депресиран не е признак за провал. А ти си го преодоляла. Що се отнася до Джейк, не виждам нещо от случилото се тогава да му е от полза в съда.

— Не съм толкова сигурна. Преди, когато сме се карали, вадеше тези неща от миналото. Той може да намери начин да използва.

Чарли поклати глава:

— Знам, че никога не съм срещала човека, но трябва да кажа, че не изпитвам особено топли чувства към този Джейк. Той е трябвало да е до теб, да ти помага, а вместо това те съди, че ти е било трудно?

Кат сви рамене.

— Не го правех на въпрос тогава. Бях твърде заета да се съсредоточа върху възможно най-доброто отглеждане на Лео. Може би трябваше да се разделим по-рано.

— Той не трябва да прави това с теб — каза Лети, седнала срещу Кат с намръщено лице. — Не че се застъпвам за него, но си мислех, че е по-разумен.

— Аз също — каза Кат. — Но онова, което ме притеснява, е, че той казва, че родителите му го подкрепят за това. Според думите му, единствената му грижа е най-доброто за Лео, а тримата са забелязали, че Лео не е щастлив. Ако родителите му се чувстват по същия начин, може би има нещо вярно.

— Ако Лео е разстроен, те трябва да говорят с теб конструктивно, не да се държат по този начин — заяви Серафин. — Звучи като да знаят, че си добра майка.

— Знаеш ли кое е най-лошата част? — рече Кат с дрезгав глас. — Дори аз самата започнах да се съмнявам в себе си.

— Не — Серафин сложи ръка на рамото на Кат. — Не трябва.

— Не разбирам — добави Кат. — Защо ми го причинява?