Дама, поп, асо, шпионин [bg]

— Още малко и ще каже, че го е спечелил по лотарията — предупреди Контрола, който, въпреки втората си младост, страдаше от характерната старческа небрежност към устойчивите словосъчетания. — Накарай го сега да ти каже защо няма да ти каже.

Алълайн оставаше невъзмутим. Той също беше зачервен, но това не се дължеше на заболяване, а на триумф. Пое дълбоко въздух в широките си гърди за дълга реч и обръщайки се изключително към Смайли, я поднесе безизразно, като шотландски сержант от полицията, който свидетелства пред съда.

— Самоличността на източник Мерлин е чужда тайна, която не мога да разкрия. Той е плод на многогодишните усилия на определени хора в тази служба. Хора, предани на мене, както аз съм предан на тях. Хора, които също така изобщо не са доволни от провалите тук. Твърде много неща бяха разкрити. Твърде много беше изгубено, пропиляно, имаше твърде много скандали. Казвал съм го много пъти, но явно съм говорил на вятъра, защото той не ми обръщаше никакво внимание.

— Става дума за мене — обади се Контрола отстрани. — Аз съм „той“ в тази реч, нали разбираш, Джордж?

— Общоприетите принципи на професията и сигурността никакви ги няма в тази организация. Къде е ограниченият достъп до информация? Къде е разделението на всички нива, Джордж? Прекалено много се злослови по отделите, което се насърчава от ръководството.

— Пак се отнася за мене — вметна Контрола.

— В момента действа принципът „разделяй и владей“. Хората, които трябва да се борят с комунизма, са се хванали гуша за гуша. Губим ключови партньори.

— Има предвид американците — обясни Контрола.

— Губим хляба си. Самоуважението си. Стига толкова. — Той взе доклада и го пъхна под мишница. — До гуша ни дойде.

— И като всички останали, на които им е дошло до гуша — каза Контрола, след като Алълайн шумно излезе от стаята, — той иска още.

Сега документите на Лейкон отново подеха историята за малко вместо паметта на Смайли. Характерно за атмосферата в онези последни месеци беше Смайли да получи информация за даден случай в началото, след което да не чуе нито дума за това как се е развил. Контрола ненавиждаше провалите, както ненавиждаше и болестта, а най-вече собствените си провали. Той знаеше, че признаването на провала означаваше да живееш с него; че служба, която не се бори, не може да оцелее. Той ненавиждаше агентите с копринени ризи, които поглъщаха огромни парчета от бюджета във вреда на полезните мрежи, на които той разчиташе. Той обичаше успеха, но ненавиждаше чудесата, ако заради тях останалите му начинания губеха фокус. Ненавиждаше слабостта, както ненавиждаше сантименталността и религията, ненавиждаше и Пърси Алълайн, който беше склонен да им се поддава. Справяше се с тях, като буквално им затръшваше вратата — оттегляше се в занемарения си кабинет на горния етаж, не приемаше посетители и всичките му телефонни обаждания се поемаха от леличките. От същите кротки женици идваше и жасминовият чай, както и безбройните служебни документи, които той изискваше и връщаше с купища. Смайли ги виждаше, натрупани пред вратата, докато той самият си гледаше своята работа, която се състоеше в опит да държи останалата част от Цирка над водата. Много от тези документи бяха стари, още от времето, преди Контрола да застане начело. Някои бяха лични досиета, биографии на бивши и настоящи сътрудници на службата.