Списъкът на съдията
- Автор: Гришэм Джон
- Серия: Таен свидетел #2
- Год: 2021
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-769-526-9
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Списъкът на съдията». Краткое содержание книги:
Но едно е да имаш подозрения, а друго — да можеш да ги докажеш. Мъжът е умен, манипулативен и изобретателен и никога не оставя улики на местопрестъплението. Разбира от криминалистика и полицейски процедури. И най-важното: познава закона, защото е окръжен съдия във Флорида. В списъка на жертвите му попадат хора, имали нещастието да се изпречат на пътя му. Ще успее ли Лейси да го залови, преди да влезе в този списък?
Много предана жена.
Баник изключи телефона си и извади батерията.
На зазоряване спря в зона за почивка близо до Ел Пасо и смени регистрационните табели. В момента караше киа с четири врати, регистрирана на името на несъществуващ жител на Тексас. Шофираше много предпазливо и спазваше всички ограничения най-добросъвестно. Глоба за превишена скорост или, не дай си боже, някоя катастрофа щяха да провалят мисията му. Както винаги беше нахлупил шапка с козирка от многобройната си колекция и не сваляше нито за миг тъмните очила. Зареди киата с бензин и си купи закуски с дебитна карта, издадена на един от псевдонимите му. Месечното извлечение по картата пристигаше в пощенска кутия в Дестин.
Баник рядко слушаше музика или аудиокниги и не можеше да понася безмилостния брътвеж по радиото. Предпочиташе да се отдаде на мислите си и да планира следващия си ход. Обичаше да изпилва детайлите и да преценява всяка стъпка. Беше станал толкова опитен, толкова умел и толкова безмилостен, че от години смяташе залавянето си за невъзможно. Понякога си припомняше предишните си престъпления, за да поддържа спомена за тях свеж и да се убеди, че нищо не е пропуснал.
Когато убиеш някого, допускаш десет грешки. Ако се досетиш за седем от тях, значи си гений.
Къде го беше прочел? Или беше реплика от филм? Каква беше неговата грешка? Как се беше случила? Непременно трябваше да разбере.
Беше живял с увереността, че няма да му се наложи да планира бягство.
През 1993 г., само две години след като завърши право, юридическата фирма в Пенсакола, където работеше, се закри, когато между партньорите възникна спор за солиден хонорар — обичайната ябълка на раздора. Той се озова на улицата. Взе назаем 5000 долара от баща си, регистрира своя фирма и заяви, че е готов за съдебни дела. Новият играч в града. Не умря от глад, но нямаше много работа. Най-често пишеше завещания за хора с ниски доходи и защитаваше дребни престъпници в градския съд. Направи големия си пробив, когато едно увеселително корабче, натоварено с шаферки, потъна в Залива и шест млади жени се удавиха. Започна обичайната шумна кавга между местните адвокати, които се пенеха и се боричкаха за делата. Едно от тях попадна в неговата кантора благодарение на завещание, което беше изготвил за свой клиент срещу 50 долара.
Мал Шнецър, ловък преследвач на линейки в търсене на клиенти, подмами три семейства и заведе първото дело още преди погребенията. Без никакво съобразяване с етичната страна на въпроса той посети клиента на Баник и най-нагло се опита да му го открадне. Баник го заплаши, наругаха се взаимно и нещата загрубяха, докато Баник не се съгласи да обединят сили. Нямаше опит със случаи на причиняване на смърт, но Шнецър успя да го убеди, че има смисъл да отидат на общ процес.
Гърнето със злато се оказа доста по-малко, отколкото мечтаеха адвокатите на ищците. Компанията, собственик на увеселителното корабче, нямаше други активи и обяви банкрут. Застрахователят й отначало отказа да поеме отговорност, но Шнецър ги заплаши със съд и те сложиха някакви пари на масата. След това той пак направи маневра зад гърба на Баник и каза на клиента му, че може да му издейства незабавно чек за 400 хиляди долара, ако се съгласи да зареже адвоката си и да заяви, че изобщо не е искал да го наема. Преди Баник да прецени следващия си ход, Шнецър беше сключил споразумения и беше разпределил парите между клиентите си, себе си и другите адвокати с изключение на новобранеца, който се оказа надхитрен. Баник се беше уговорил със собствения си клиент само устно и нямаше нищо черно на бяло. Бяха се разбрали той да получи една трета от обезщетението.
Една трета от 400 хиляди беше огромен хонорар за гладен млад адвокат, но парите бяха изчезнали. Баник се оплака на съдията, който не прояви разбиране. Зачуди се дали да не съди Шнецър, но реши да не го прави по три причини. Първо, не искаше да се занимава повече с този мошеник. Второ, съмняваше се, че ще види дори един цент. Трето и може би най-важно, искаше да си спести неловкото публично дело, в което да изиграе ролята на неопитния адвокат, измамен от крадец на клиенти. Стигаше му унижението, че историята вече беше обиколила близките съдилища.
Затова той включи и Мал Шнецър в списъка си.
За негова радост, Мал продължи да действа подмолно и спрямо други адвокати, спипаха го, отправиха му обвинение и го осъдиха — отнеха му адвокатските права и го изпратиха в затвора за две години. Когато го освободиха, той се премести в Джаксънвил, където подмамваше клиенти за група адвокати, чиито физиономии се хилеха от билбордовете. Спечели малко пари и си отвори кантора в Джаксънвил Бийч, където сключваше извън съдебни споразумения при катастрофи, без да е член на адвокатската колегия. Когато го обвиниха, че практикува без разрешително, той затвори кантората и напусна щата.
Баник го наблюдаваше и следеше движението му.
Години по-късно Шнецър се появи в Атланта и започна работа като правен асистент на някакви бракоразводни адвокати. През 2009 г. Баник го откри в Хюстън, където развиваше дейност като „консултант“ на известна фирма, която се занимаваше с колективни искове.
Преди два месеца Баник беше наел луксозно обзаведен двайсет и четири метров фургон съвсем близо до Шугър Ланд, на половин час път от центъра на Хюстън. Намираше се в огромен парк с осемстотин еднакви бели фургона, разположени в дълги редици между широки улици. Правилата бяха строги и задължителни: само по две превозни средства, без яхти и мотоциклети, никакво простряно пране, никакви табели, силна музика и шум. Малките спретнати морави бяха поддържани от управата на парка. Баник беше ходил там два пъти и макар че никога не беше искал да живее във фургон, преживяването му действаше успокоително. В радиус от хиляда и петстотин километра никой не знаеше кой е и с какво се занимава.
Той дремна за кратко и подкара надолу по улицата до огромен магазин за намалени стоки, където плати 58 долара в брой за телефон „Нокиа“ с предплатена карта за седемдесет и пет минути разговори. Договор нямаше, затова служителят не му поиска никакви лични данни. Но и да му беше поискал, Баник имаше цяла колекция от фалшиви шофьорски книжки в портфейла си. Понякога му искаха документ за самоличност, но обикновено не го поглеждаха. Беше купил страшно много телефони с предплатени карти, които после беше изхвърлил.
Позвъни в адвокатската кантора късно в петък следобед и потърси Мал Шнецър, но той вече си беше тръгнал. Баник, който се представи като Бътлър, обясни на секретарката, че въпросът е спешен и трябва на всяка цена да говори с него. Секретарката, явно добре обучена от шефовете си, полюбопитства за какво става въпрос. Ставало въпрос за млад мъж, който е получил тежки изгаряния на нефтена платформа в океана, собственост на „Ексон Мобил“. Тя предложи да го свърже с друг адвокат от фирмата, но господин Бътлър отказа — този му бил препоръчан от приятел, трябвало да говори с господин Шнецър.
Десет минути по-късно евтиният му мобилен звънна и се разнесе познат глас. Баник извиси своя с една октава и се постара да звучи малко по-пискливо.
— Синът ми е в болница в Лейк Чарлс с осемдесет процента изгаряния по цялото тяло. Ужасно е, господин Шматкър.
— Шнецър се казвам — сопна се леко той. Същият задник си беше. — Инцидентът се е случил на нефтена платформа, така ли?
Всяка злополука, станала на нефтена платформа в океана, попадаше под действието на закона „Джоунс“ и беше златна мина за адвокатите.