Мозайка от убийства [bg]

Той шумно подсмръкна, преди да заключи:

— Няма да говоря лошо за умрелите, но тя беше истинска сврака, честно.

— Предполагате, че е била блъсната? От полицията смятат, че става дума за нещастен случай и тя е паднала неволно.

— Не е моя работа да казвам кое от двете е било, сър. Дали е било нещастен случай? Или някой е решил да я очисти? Каквото и да е било, няма да се изненадам.

— Вие сте я видели да лежи в преддверието, нали?

Брент кимна.

— Занимавах се с цветните лехи до входната врата. Погледнах навътре през прозореца и я видях, паднала в долния край на стълбите.

— Нищо ли не чухте?

— Нямаше какво да чуя. Тя беше умряла.

— И в къщата нямаше никой друг?

— Не съм видял никого. Може и да е имало, предполагам. Но аз бях там от няколко часа и не видях никой да излиза.

— И какво направихте тогава?

— Почуках на прозореца, за да видя дали няма да стане, но тя не помръдваше, така че накрая отидох до конюшнята и се обадих по външната линия, за да повикам доктор Редуинг. Тя ме накара да строша стъклото на задната врата. Сър Магнъс не остана доволен, когато разбра за това. После даже ме обвини за обира, който се случи по-късно. Но аз не бях виновен. Аз нищо не исках да чупя. Просто направих, каквото ми беше наредено.

— Възразихте ли на сър Магнъс?

— Не, сър. Никога не бих го направил. Но той не остана доволен, а когато той не беше доволен, човек трябваше да стои по-настрани от него, честно ви казвам.

— Били сте тук и вечерта, когато е намерил смъртта си сър Магнъс, нали така?

— Аз съм тук всяка вечер. По това време на годината почти никога не си тръгвам преди осем часа вечерта, а онази вечер си тръгнах около осем и петнадесет — не че ми плащат допълнително за това.

По някаква необяснима причина, колкото повече говореше Брент, толкова по-словоохотлив ставаше.

— Двамата с лейди Пай не умираха да си бъркат в джоба. Но онази вечер той беше сам. Тя беше заминала за Лондон. Видях го, че работи до късно. В кабинета му светеше и сигурно очакваше някого, защото в имението пристигна някакъв посетител, точно когато си тръгвах.

Брент вече беше споменал това пред инспектор Чъб. За съжаление не беше успял да даде описание на този тайнствен посетител.

— Разбрах, че не сте успели да видите лицето му? — попита Тип.

— Не можах да го видя. И не го познах. Но после, когато се замислих за това, се сетих кой беше.

Това беше новина за Тип. Обзет от изненада, той зачака градинаря да продължи.

— Беше и на погребението. Беше там, когато заровиха госпожа Блекистън. Знаех си, че съм го виждал по-рано. Забелязах го, защото стоеше най-отзад — но в същото време не му обърнах внимание, ако разбирате какво искам да кажа. Той си стоеше сам, като че ли не искаше да го забележат, и така и не му видях лицето. Но съм сигурен, че беше същият човек. Не се съмнявам, че беше същият — заради шапката, която носеше.