![Мозайка от убийства [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/7/4/mozajka-ot-ubijstva-bg-download.jpg)
Мозайка от убийства [bg]
- Автор: Горовиц Энтони
- Серия: Сюзан Райланд #1
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-216-7
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мозайка от убийства [bg]». Краткое содержание книги:
„Бутилка вино. Голям пакет тортила чипс и бурканче пикантен сос. За гарнитура: пакет цигари (знам, знам). Дъжд, който барабани по прозорците. И една нова книга. Има ли нещо по-хубаво?“
„С елегантните и шеговити предизвикателства на сюжета си „Мозайка от убийства“ е идеалната интелектуална мистерия за познавачи.“ Тайм Мегъзин
„Класическа „уютна“ криминална мистерия в модерна рамка, изобретателно изградена като огледален лабиринт.“ Уол Стрийт Джърнъл
Джой кимна.
— Къде искате да се срещнете с него? И кога?
— Дали ще му бъде удобно да ме посети в моя хотел? Аз съм отседнал в „Кралския герб“.
— Ще го доведа, когато свърши работа.
— Благодаря ви.
Вратата на кабинета на доктор Редуинг се отвори и оттам излезе Джеф Уийвър, като водеше за ръка едно малко момче с къси панталони и сако от училищна униформа. Джой изчака да си тръгнат, после се изправи до едната врата, която водеше навън от нейната стая.
— Ще съобщя на доктор Редуинг, че сте тук — каза тя.
Момичето се скри зад вратата. Точно тази възможност очакваше Тип. Той направи знак на Фрейзър, който бързо извади един лист хартия от джоба на сакото си, наведе се през прозорчето и го пъхна в барабана на пишещата машина. После се надвеси на обратно над нея, натисна няколко случайни клавиша, издърпа листа от барабана и го подаде на Тип, който внимателно разгледа отпечатаните букви и кимна в знак на задоволство, преди да му го върне.
— Същата ли е? — попита Фрейзър.
— Точно така.
Джой Сандърлинг се върна на рецепцията.
— Можете да влезете — каза им тя. — Доктор Редуинг е свободна до единадесет часа.
— Благодаря ви — каза Тип.
После се обърна към нея и добави още нещо, сякаш току-що се беше сетил за него:
— Само вие ли използвате този кабинет, госпожице Сандърлинг?
— Понякога влиза и доктор Редуинг, но никой друг — отговори Джой.
— Сигурна ли сте? Никой друг ли няма достъп до тази машина? — продължи Тип, като посочи пишещата машина на бюрото й.
— Защо питате?
Тип не отговори, така че тя продължи:
— Никой не влиза тук с изключение на госпожа Уийвър. Тя е майка на момченцето, което си тръгна току-що, и два пъти седмично идва да чисти кабинета. Но много се съмнявам, че би решила да използва пишещата машина, особено без разрешение.
— Докато съм тук, бих искал да ви попитам и какво мислите за новите къщи, които възнамеряваше да построи сър Магнъс. Планът му е бил да изсече дърветата от местността, която наричате Дингъл Дел…
— Мислите, че е убит заради това? Боя се, че явно не разбирате как стоят нещата в английската провинция, господин Тип. Това беше глупава идея. В Саксби на Ейвън няма нужда от нови къщи, а освен това има много по-подходящи места, където да бъдат построени такива. Аз не обичам да се изсичат дървета и почти всички в селото мислят като мен. Но никой не би го убил заради това. Най-лошото, което биха направили хората, е да пишат до местния вестник или да мърморят в кръчмата.
— Може би проектът за застрояване няма да продължи сега, когато него го няма, за да го ръководи? — предположи Тип.
— И това е възможно.
Тип беше установил това, заради което беше дошъл. Той се усмихна и пристъпи към вратата на лекарския кабинет. Фрейзър, който беше сгънал листа хартия наполовина и незабелязано го беше прибрал в джоба си, го последва.
3
Кабинетът беше малък, квадратен и в толкова голяма степен отговаряше на онова, което можеше да се очаква от един лекарски кабинет, че би могъл да послужи за вдъхновение на авторите на карикатури в някой от старите броеве на хумористичното списание „Пънч“, разпръснати по масичката в чакалнята. По средата на стаята имаше старинно писалище с два стола за посетители пред него, а зад него — библиотечка за медицински картони и лавица, на която бяха подредени медицински книги. От едната страна имаше завеса, която можеше да се дръпне до стената, така че да се образува отделно помещение, където имаше още един стол и високо легло за прегледи. На една кукичка висеше бяла престилка. Единственият неочакван детайл в кабинета беше една картина с маслени бои, която изобразяваше тъмнокосо момче, подпряло се на някаква стена. Художникът очевидно беше любител, но Фрейзър беше следвал история на изкуството в Оксфордския университет и си каза, че картината е доста добра.
Самата доктор Редуинг седеше много изправена и записваше нещо в един медицински картон, разтворен пред нея. Беше доста сурова наглед жена в началото на петдесетте години. Всичко в нея беше ъгловато: правата линия на раменете й, скулите, брадичката. Човек можеше да нарисува портрета й, като използва чертожна линия. Но тя посрещна посетителите си вежливо, като им направи знак да седнат срещу нея. Приключи със записките си, завъртя капачката на писалката, за да я затвори, и се усмихна.
— Джой ми каза, че работите за полицията.
— Посещението ни е от личен характер — обясни Тип. — Но наистина се е случвало да оказваме съдействие на полицията, а в момента сътрудничим на полицейски инспектор Чъб. Казвам се Атикус Тип. Това е помощникът ми, Фрейзър.