Мозайка от убийства [bg]

— Разбира се. Естествено, аз съм свикнала със смъртта. Виждала съм я много пъти. Но винаги е по-трудно, когато познаваш човека лично.

Тя се поколеба за миг, а в тъмните й, сериозни очи пробягаха противоречиви емоции. Накрая явно стигна до някакво решение.

— А имаше и нещо друго — каза тя.

— Да?

— Тогава си помислих да го кажа на полицията и може би трябваше да го направя. А може би не трябва да ви го казвам сега. Но всъщност сама успях да се убедя, че не е важно. В крайна сметка никой не беше споменавал за възможността смъртта на Мери да е нещо повече от трагичен инцидент. Но след като се случи всичко останало, а вие вече сте тук…

— Продължете, моля ви.

— Ами едва няколко дни преди смъртта на Мери, имахме инцидент тук, в кабинета. През въпросния ден имахме много работа — имаше трима пациенти непосредствено един след друг — и се наложи Джой да излезе няколко пъти. Помолих я да ми донесе нещо за обяд от селския магазин. Тя е добро момиче и няма нищо против да се занимава с това. Освен това бях забравила някои книжа у дома, така че тя отиде да ми ги донесе. Във всеки случай, в края на работния ден, докато подреждахме, забелязахме липсата на една стъкленица от шкафа, където държим лекарствата. Както можете да си представите, следим внимателно всички лекарства, особено по-опасните, и аз останах особено притеснена от липсата на тази конкретна стъкленица.

— Какво беше лекарството в нея?

— Физостигмин. Използва се като противоотрова в случаи на отравяне с беладона, и се наложи да поръчам от него, за да лекувам Хенриета Осбърн, жената на викария. По някакъв начин беше успяла да стъпи в цяла туфа беладона в Дингъл Дел, а както несъмнено знаете, господин Тип, атропинът е активна съставка на това растение. В малки дози физостигминът е ефективен срещу него, но в по-голямо количество с лекота може да убие човек.

— И казвате, че е бил откраднат?

— Не съм казвала това. Ако имах причина да вярвам, че е бил откраднат, веднага щях да отида в полицията. Не. Може би просто беше прибран на грешно място. Тук има много лекарства и въпреки че сме особено старателни, все пак се е случвало да ги разместим по невнимание. Или може би госпожа Уийвър, която почиства тук, беше изпуснала стъкленицата и я беше счупила. Тя не е склонна да лъже, но изобщо не бих се учудила, ако е почистила след този инцидент и не е споменала нищо за това.

Доктор Редуинг се намръщи, преди да продължи:

— Но все пак разказах на Мери Блекистън. Ако някой от селото по някаква причина беше отмъкнал стъкленицата, тя със сигурност щеше да успее да разбере кой е бил. В това отношение беше донякъде като вас самия. Детектив. Умееше да измъква истината от хората. И наистина, тя ми каза, че има една-две идеи по този въпрос.

— И няколко дни след въпросния инцидент вече е била мъртва.

— Два дни, господин Тип. Точно два дни.

Внезапно настъпи тишина, когато във въздуха между тях увисна неизказания, съдбовен смисъл на думите й. Доктор Редуинг изглеждаше все по-притеснена.