Мозайка от убийства [bg]

— Разбрали ли са родителите ви за онова, което сте написали? — попита я Тип.

— Още не — отговори Джой. — Но не се съмнявам, че съвсем скоро някой ще им каже.

Тя сви рамене, преди да продължи:

— Какво значение има, дори да разберат? Просто ще се преместя да живея при Робърт. И без това искам да го направя.

Фрейзър си помисли, че тя се беше променила за краткото време, което беше изминало от посещението й в Лондон. Тогава му беше станала симпатична и вътрешно в себе си беше останал разочарован от отказа на Тип да й помогне. Сега младата жена от другата страна на прозорчето все още беше много привлекателна — точно от този тип, с когото би искал да си поговори човек, ако не се чувства добре. Но в нея вече се долавяше и някаква острота. Той забеляза, че тя не беше излязла да ги посрещне, а беше предпочела да остане в другата стая.

— Не очаквах да ви видя, господин Тип — каза тя. — Какво обичате?

— Може би сте останали с впечатлението, че се отнесох несправедливо с вас, когато дойдохте при мен в Лондон, госпожице Сандърлинг, и вероятно ви дължа извинение за това. Но аз просто бях честен с вас. По онова време не смятах, че мога да ви помогна в ситуацията, в която бяхте попаднали. Само че след като прочетох за смъртта на сър Магнъс Пай, вече нямах друг избор, освен да се заема с разследването на този случай.

— Смятате, че смъртта му има нещо общо с онова, за което ви разказах?

— Нищо чудно да е точно така.

— Е, не виждам с какво мога да ви бъда полезна. Освен ако не мислите, че съм го убила аз.

— Имахте ли причина да желаете смъртта му?

— Не. Аз почти не го познавах. Виждала съм го от време на време, но нямах нищо общо с него.

— А вашият годеник, Робърт Блекистън?

— Нали не подозирате него! — възкликна тя и очите й проблеснаха. — Сър Магнъс винаги се е отнасял добре с Робърт. Той му помогна да си намери тази работа. Двамата никога не са се карали. И се виждаха много рядко. Затова ли сте дошли? Искате да ме настроите срещу него, така ли?

— Нищо не може да бъде по-далеч от истината.

— Тогава какво искате от мен?

— Всъщност дойдох да се срещна с доктор Редуинг.

— В момента при нея има пациент, но предполагам, че съвсем скоро ще се освободи.

— Благодаря ви.

Тип не изглеждаше огорчен от враждебността на момичето, но на Фрейзър му се стори, че я гледаше с някаква особена тъга.

— Налага се да ви предупредя — продължи той, — че ще бъде необходимо да говоря с Робърт.

— Защо?

— Защото Мери Блекистън му е майка. Не е невъзможно той да смята, че сър Магнъс носи донякъде вина за смъртта й, а това само по себе си би било достатъчно да му осигури мотив за убийството.

— Отмъщение? Никак не ми се вярва.

— Във всеки случай, в някакъв момент от миналото той е живял в имението „Пай Хол“ и между него и сър Магнъс има връзка, която трябва да проуча. Казвам ви всичко това, защото си мисля, че може би ще искате да присъствате на разговора ни.