![Мозайка от убийства [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/7/4/mozajka-ot-ubijstva-bg-download.jpg)
Мозайка от убийства [bg]
- Автор: Горовиц Энтони
- Серия: Сюзан Райланд #1
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-216-7
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мозайка от убийства [bg]». Краткое содержание книги:
„Бутилка вино. Голям пакет тортила чипс и бурканче пикантен сос. За гарнитура: пакет цигари (знам, знам). Дъжд, който барабани по прозорците. И една нова книга. Има ли нещо по-хубаво?“
„С елегантните и шеговити предизвикателства на сюжета си „Мозайка от убийства“ е идеалната интелектуална мистерия за познавачи.“ Тайм Мегъзин
„Класическа „уютна“ криминална мистерия в модерна рамка, изобретателно изградена като огледален лабиринт.“ Уол Стрийт Джърнъл
— Сигурна съм, че смъртта й няма нищо общо с това — продължи тя. — Беше нещастен случай. Освен това сър Магнъс не беше отровен, нали така? Беше посечен с меч!
— Спомняте ли си кои хора са идвали в кабинета в деня, когато е изчезнала стъкленицата с физостигмин? — попита Тип.
— Да. Отворих книгата, в която записваме часовете за прегледи, за да проверя. Както ви казах, тази сутрин имаше трима пациенти. Вече споменах за госпожа Осбърн. След нея дойде Джони Уайтхед, собственикът на антикварния магазин на площада на селото. Ръката му беше порязана доста неприятно и раната се беше замърсила. Третата беше Клариса Пай — сестрата на сър Магнъс — която дойде с оплаквания от стомашно разстройство. Но ако трябва да бъда честна с вас, тя нямаше никакъв медицински проблем. Живее сама и си пада малко хипохондричка. В действителност идва само за да си поговори с някого. Не вярвам, че изчезналата стъкленица има нещо общо със случилото се, но все пак ми тежеше на съвестта, а сигурно е най-добре да сте наясно с всички факти.
Доктор Редуинг погледна часовника си.
— Има ли нещо друго? — попита тя. — Не искам да бъда невъзпитана с вас, но трябва да отида на посещение при пациенти.
— Срещата ни беше много полезна, доктор Редуинг.
Тип се изправи и сякаш едва сега забеляза масления портрет на стената.
— Кое е това момче? — попита той.
— Синът ми — Себастиан. Картината е нарисувана само няколко дни преди петнадесетия му рожден ден. В момента живее в Лондон. Не го виждаме често.
— Портретът е много добър — обади се Фрейзър с искрено въодушевление.
Лекарката остана доволна да го чуе.
— Автор на картината е Артър, моят съпруг. Според мен той е изключителен художник, и аз много съжалявам, че талантът му все още не е оценен по достойнство. Нарисувал е няколко мои портрета, както и един чудесен портрет на лейди Пай…
Тя замълча. Фрейзър отбеляза с учудване, че изведнъж нещо я бе развълнувало.
— Така и не ме попитахте нищо за сър Магнъс Пай — каза тя.
— Има ли нещо, което искате да ми кажете за него?
— Да — отговори тя.
После замълча отново, все едно събираше сили да продължи. Когато заговори отново, гласът й беше студен и овладян.
— Сър Магнъс Пай беше себичен и груб егоист. Новите му къщи щяха да съсипят едно съвършено кътче от селото, но това не е всичко. Той никога не е правил нищо добро за другите хора. Забелязахте ли играчките в чакалнята? Лейди Пай ни ги подари, но след това очакваше да й се кланяме всеки път, когато я срещнем на улицата. Наследственото богатство ще съсипе тази страна, господин Тип. Това е истината. Двамата бяха неприятна двойка и ако питате мен, задачата ви няма да е никак лесна.
Тя хвърли един последен поглед на портрета, преди да продължи:
— В действителност половината хора от селото не биха имали нищо против той да умре — и ако търсите заподозрени, според мен ще трябва да се наредят на опашка.
4
Всички познаваха Брент, градинаря от имението „Пай Хол“, но в същото време никой не го познаваше наистина. Когато минаваше през селото или седеше на обичайното си място в „Лодкаря“, хората си казваха нещо като „Ето го стария Брент“, но не знаеха точно колко е стар, а и самото му име донякъде беше мистерия. Дали беше малкото му име, или фамилията? Неколцина може би си спомняха баща му. Той също се беше наричал „Брент“ и беше вършил същата работа — всъщност двамата дори бяха работили заедно известно време, старият Брент и младият Брент, като бутаха ръчната количка и копаеха земята рамо до рамо. Родителите му бяха починали. Никой не беше съвсем сигурен как или кога точно се беше случило това, но беше станало в някаква друга част от страната — според някои в Девъншър. В автомобилна катастрофа. И така, младият Брент беше станал старият Брент и сега живееше в миниатюрната къщичка, в която беше роден, на Дафни Роуд. Имаше съседи и от двете страни, но те никога не бяха влизали у тях. Завесите винаги бяха спуснати.
Някъде в църквата сигурно можеше да се намери рожденото свидетелство на човек на име Невил Джон Брент, роден през 1917 година. Трябва да беше имало време, когато го бяха наричали Невил: като ученик или като доброволец от гражданската защита по време на войната (като селскостопански работник, той не беше заминал на фронта). Но той беше човек без сянка — или може би сянка без човек. Беше също толкова видим и едновременно с това незабележителен, колкото и ветропоказателят на покрива на църквата „Сейнт Ботолф“. Единствената причина да му обърнат внимание би била някой ден хората да се събудят и да видят, че го няма.