Катерина де Медичи [bg]

След секунди влезе крал Франсоа – гологлав, чорлав, увиснал върху ръката на съсухрения беловлас кардинал Дьо Бурбон. И двамата бяха запъхтени от дрезгав смях. Кралят ни видя и се опомни. Навярно доловил унижението на двете голи деца, той ни погледна по-благо и измъкна ръка изпод лакътя на стареца.

– Благословете ги, Светейшество – нареди тихо на кардинала. – Благословете ги и си вървете. Моята дума е достатъчна.

Кардиналът излезе и кралят се обърна към сина си.

– Помня ясно първата брачна нощ с майка ви. Помня колко уплашени бяхме. Законът повелява да наблюдавам сношението, но веднага след това ще ви оставя сами. А сега – той сниши глас – целуни я, момче, и забрави, че съм тук.

С Анри се обърнахме на една страна с лице един към друг. Той обгърна раменете ми с разтреперана ръка и притисна устни в моите – надлежна, безстрастна целувка. И той като мен оставаше в плен на негодуванието, ала един от нас бе длъжен да се освободи.

Затворих очи и си представих как Клариса целува Леда, спомних си умелите пръсти и ловкия език на Иполито. Обвих лицето на Анри с длани, както Клариса бе обвила лицето на Леда, и нежно разделих устните му с език. Той се напрегна и аха да се отдръпне, ако се бях разколебала, ала аз постоянствах, докато не ми отвърна с целувка. Вече по-уверено се изтърколи върху мен и аз плъзнах длан между краката му. Усетих как плътта там се размърдва.

Долових движение и отворих очи. Надвесен над нас, крал Франсоа повдигна завивката и разголи хълбоците на сина си.

С Анри извърнахме смутено глави и кралят, пусна завивката. Отстъпи поразочарован назад.

– Не спирайте! Проверявах само дали действате правилно. Няма да ви притеснявам повече.

Отдалечи се до камината.

Бузите на Анри поаленяха. По принуда го погалих между слабините, докато плътта там се събуди отново. По принуда, той раздели краката ми и се настани между тях, както Иполито преди толкова време, ала нямаше сладост, нямаше плам, нямаше копнеж.

Когато проникна в мен, решимостта ми се разколеба и тялото ми се стегна. Извиках от болка. Явно от страх увереността му да не се изпари, Анри започна да помпа диво. Търпях, стиснала зъби. След минута тялото му се изви назад, а очите му се подбелиха под пърхащите клепки. Усетих как нещо топло се процежда между краката ми.

Анри се отдръпна и легна задъхан по гръб.

– Браво! – крал Франсоа плесна с ръце. – И двамата ездачи показаха доблест в турнира!

Завих се до врата и извърнах лице към далечната стена. Крал Франсоа предупреди сина си с твърде шумно прошушване, че девствениците имат навик да плачат след подобни събития, и излезе от стаята.

В последвалата тишина съзнавах, че се изисква да похваля мнимите любовни умения на Анри, ала не успявах да помръдна, сломена от изтощение, придружено от болезнено присвиване на мускулите на гърлото ми – сигурен предвестник на споменатите от краля сълзи.

Лежах безмълвно с надеждата Анри да ме остави да се самосъжалявам. Той обаче прошепна едва доловимо, вперил очи в тавана: