Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността». Краткое содержание книги:
Наложи се доста да убеждават Илидан, докато приеме да се присъедини към внезапния и необмислен план на Малфурион. Друидът не се съмняваше, че решителният фактор няма нищо общо с казаното от него… а с настойчивата молба на Тиранде. Под нейния поглед Илидан се разтопи и накрая прие да помогне, въпреки че явно изобщо не го интересуваше съдбата на затворника. Малфурион разбираше, че между брат му и орка се е случило нещо, в което и приятелката им е била замесена, и тя използваше тази случка, за да го манипулира.
Сега трябваше да успеят.
Четиримата стражи бяха нащрек и всеки гледаше в различна посока. Само след няколко минути слънцето щеше да изгрее и площадът беше празен, като се изключат войниците и клетката зад тях. Повечето нощни елфи спяха и времето беше идеално за удар.
— Аз ще се справя със стражите — предложи Илидан, а лявата му ръка вече бе стисната в юмрук.
Малфурион бързо пое контрола. Не се съмняваше в способностите на брат си, но не искаше стражите, които все пак само изпълняваха дълга си, да пострадат.
— Не. Казах, че аз ще се погрижа за тях. Дай ми секунда.
Той затвори очи и се отпусна така, както му беше показал Ценариус. Оттегли се от света, но същевременно го виждаше по-ясно. Знаеше точно какво трябва да направи.
Необходимите елементи от природата се отзоваха на молбата му. Хладен и нежен вятър докосна лицата на стражите с милувката на любима. С него дойде и успокояващият аромат на цветята около Сурамар и кротката песен на нощна птица. Упойващо-изкусителната комбинация обви всеки от пазачите и без да осъзнават, те се унесоха в мирна, приятна и много дълбока летаргия, която напълно ги изолира от света на будните.
Доволен, че и четиримата са паднали под влиянието на магията му, Малфурион прошепна:
— Елате…
Илидан се поколеба и се присъедини чак когато Тиранде пристъпи на открито след брат му. Тримата бавно се придвижиха към клетката и войниците. Въпреки сигурността на магията, Малфурион непрекъснато очакваше стражите да извърнат глави в тяхната посока. Но дори когато вече бяха само на няколко крачки от тях, пазачите продължиха да не ги забелязват.
— Проработи… — промърмори Тиранде удивена.
Илидан спря пред един войник и размаха ръка пред отворените очи… без никакъв ефект.
— Добър номер, братко, но за колко време?
— Не знам. Затова трябва да побързаме.
Тиранде коленичи до клетката и се вгледа вътре.
— Мисля че и Броксигар е паднал под влияние на магията ти, Малфурион.
Огромният орк наистина се беше сгушил в задната част на малкия си затвор, а незаинтересованият му поглед бе отправен нейде отвъд жрицата. Не понечи да се придвижи, дори когато тя тихо извика името му.
След моментен размисъл Малфурион предложи:
— Докосни го леко по едната ръка и кажи отново името му. Направи така, че той да те види веднага, за да можеш да му направиш знак да мълчи.
Илидан се намръщи:
— Със сигурност ще се разкрещи.
— Магията ще проработи, братко, но трябва да си готов с твоята част, когато му дойде времето.
— Не аз ще подложа мисията на риск — отвърна елфът с изсумтяване.
— Замълчете и двамата…
Тиранде се пресегна и внимателно докосна орка по рамото, като в същото име произнесе името му.
Брокс се стресна. Очите му се разшириха и устата му се отвори, готова да издаде гръмовен рев.
Ала оркът успя да стисне зъби също толкова бързо и само леко изсумтя. Премигна няколко пъти, сякаш несигурен дали гледката пред очите му е истинска. Тиранде стисна ръката му, а после му кимна и отново се вгледа в очите му.
Малфурион обърна поглед към брат си и измърмори:
— Сега! Бързо!
Илидан се пресегна надолу, като в същия момент шепнеше под нос. Когато стисна решетките ръцете му блеснаха с яркожълта светлина и самата клетка внезапно бе обхваната от червеникава енергия. Надигна се тихо бучене.
Малфурион се обърна притеснено към стражите, но дори това впечатляващо явление остана незабелязано. Младежът изпусна дъха си с облекчение и продължи да наблюдава работата на Илидан.
В магията на нощните елфи имаше големи предимства и брат му явно се беше научил да я ползва добре. Впечатляващата жълта светлина, обгръщаща ръцете му, се разпространи върху клетката и бавно погълна червената аура. Пот потече по челото на Илидан, докато увеличаваше натиска на заклинанието, ала елфът не трепна дори за миг.