Кратка история на иновациите
- Автор: Ридли Мат
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542832744
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: История техники
Электронная книга - «Кратка история на иновациите». Краткое содержание книги:
„Нито един икономист или социолог не може да обясни напълно защо се появяват иновации, да не говорим защо се появяват на точно определени места и в точно определено време. В тази книга ще се опитам да разреша тази голяма загадка. Няма да го правя само с абстрактна теория или с привеждане на аргументи, макар че ще има и от това, а основно ще разказвам истории. Нека иноваторите, които са превърнали своите (или чуждите) изобретения в полезни иновации, ни учат как се случват нещата чрез примерите на успехите и провалите.
Аз ще разказвам истории за парните машини и интернет търсачките, за ваксините и електронните цигари, за транспортните контейнери и силициевите чипове, за куфарите на колелца и генното редактиране, за числата и тоалетните. Нека чуем какво ще ни кажат Томас Едисон и Гулиелмо Маркони, Томас Нюкомен и Гордън Мур, лейди Мери Уортли Монтагю и Пърл Кендрик, Ал Хорезми и Грейс Хопър, Джеймс Дайсън и Джеф Безос.”
А в Европа? По-голямата част от света бързо се съгласи, че генноредактираните растения не бива да са обект на същите невероятно скъпи и забавящи регулации като ГМО културите, а да бъдат третирани като конвенционално селектирани разновидности. Из цяла Европа учените се надяваха и се молеха властите да достигнат до същото заключение. Европейската комисия чака две години, преди Европейският съд да се произнесе. Генералният адвокат настоя за либерализиране, но през юли 2018 г. Съдът отхвърли съвета му под политически натиск и разпореди, че генноредактираните организми трябва да бъдат подложени на същите регулации като ГМО, а не на далеч по-простите правила на културите, получени чрез мутационни изменения. Те обаче се получават след облъчване с гама лъчи или излагане на химически мутагени при далеч по-рисков процес.
През 2019 г. трима френски учени преразгледаха патентоването на CRISPR и откриха, че Европа вече изостава драстично. В Америка има 872 патентни семейства, в Китай са 858, а в Европа са едва 194, като разликата се увеличава. Заключението им е: „Ще е заблуда, ако сметнем, че забраната върху ГМО в Европа не е оказала силно негативно влияние върху бъдещето на биотехнологиите на континента“.
Генното редактиране се променя бързо. Вече се появява редактиране на бази, при което ДНК бази се заменят по химически път без откъсване на частици ДНК, като този метод е много по-точен от генното редактиране. Няма никакво съмнение, че в бъдеще ще е възможно да постигнем изключително подобрение в добивите, хранителните качества и въздействието на посевите върху природата.
Запазване на земя срещу споделяне на земя
Огромното подобрение в земеделските добиви през XX в. в резултат на иновациите в механизацията, торовете, новите сортове, пестицидите и генетичното инженерство заличи глада почти напълно от лицето на планетата и драстично намали недохранването, въпреки че човешкото население продължи да расте. Малцина го предсказваха, но мнозина се притесняват, че това е за сметка на природата. В интерес на истината има доказателства, че е тъкмо обратното. Иновациите в производството на храна запази земя и гори от плуга, кравите и брадвите в огромни мащаби, като увеличиха продуктивността на земята, която обработваме. Оказва се, че подобно „запазване на земя“ е много по-добро за биоразнообразието, отколкото споделянето на земя, като под това имам предвид отглеждане на култури при ниски добиви с надеждата, че изобилният див живот ще процъфтява в полетата край посевите.
Между 1960 г. и 2010 г. площта земя, нужна за производството на дадено количество храна, е намаляла с около 65 процента. Ако това не се беше случило, буквално всеки декар гори, влажни зони или природни резервати в света щяха да са обработени или превърнати в пасища, а амазонската дъждовна гора щеше да бъде доста по-съсипана. В момента общата площ на дивите земи и на природните резервати се увеличава постоянно, горите спряха да намаляват, а на много места дори се увеличават. От 1982 г. горите са се увеличили със 7 процента. До средата на настоящето столетие светът ще изхранва девет милиарда души от по-малко земя, отколкото е била необходима за изхранването на 3 милиарда през 1950 г. Нещо повече, новите изследвания заключават, че спрямо дадено количество храна интензивното земеделие не само използва по-малко земя, но и не замърсява толкова и не ползва толкова вода, колкото органичните или екстензивните системи.
Сега си представете, че иновацията продължи да увеличава добивите от фермите чрез подобряване на ефикасността на фермите, чрез въвеждане на фиксиращи азота бактерии в растителните клетки, чрез намаляване на загубите от насекоми, гъбички и бурени и чрез преобразуването на повече от енергията на растенията в ценна храна (всичко това вече се случва), така че средният добив от култури като ориз, пшеница, царевица, соя и картофи се повиши с 50 процента през 2050 г. Това определено е вероятно, дори твърде вероятно. Така ще обработваме много по-малко земя, ще увеличим териториите на националните паркове и на природните резервати, ще върнем земята на горите и дивата природа и ще има повече място за цветя, птици и пеперуди. Бихме могли да се погрижим за екологията на планетата дори и като се изхранваме.