Гадна работа на улица „Гансън“ [bg]

Високоговорителят изпука и женски глас попита:

— Да?

— Детектив Уилямс.

— Доминик?

— Изи, Лестър и Кити долу. Веднага!

Високоговорителят отново изпука.

— Какво искаш от тях? — В гласа на жената се долавяше безпокойство.

— Кажи им да слизат веднага или с моя партньор ще се качим и ще ги метнем в невидимия асансьор!

— Ще им кажа.

— Разполагат с две минути — допълни Доминик. После открадна едно пролетно ролце, изяде го на две хапки и се смръщи към Ел Дог.

— Откога са тези лайна?

— От днес.

— Отврат.

Бетингър отвори вратата и огледа навън. Нямаше никого.

— Чисто е — обяви той, докато затваряше.

Доминик извади три чифта пластмасови белезници, сложи ги на стола и погледна партньора си.

— Трябва да внимаваме с плешивия бял мъж. Казва се Лестър. Изи и момичето не са достатъчно глупави, за да се ядосат.

— Разбрано.

Колегата му натисна отново бутона на интеркома.

— Остават деветдесет секунди.

Отпусна се на стола с падаща облегалка, огледа кутийките с китайска храна и бутна една с лакът.

— Какво беше това?

— Пикантни ролца с риба тон — поясни Ел Дог. — Вероятно още стават за ядене.

— Поръчал си суши от китайски ресторант? — Доминик беше отвратен. — Трябва да си бил друсан.

Мъжът с афроплитчиците сви рамене.

От стълбището в далечния край на фоайето долетяха стъпки и полицаите размениха погледи, които означаваха „Приготви се!“.

Бетингър отново отвори входната врата и погледна навън. В долния край на улицата стоеше бял мъж със слънчеви очила, работни обувки и огромно палто, който се преструваше на равнодушен.

— Тук провеждаме полицейско разследване — обяви детективът и показа значката си. — Ако останеш тук, най-малкото, което ще ти се случи, е обиск на голо. — Различни обувки — меки и корави, потропваха по вътрешните стълби, докато наближаваха партера. — Така че или вдигни ръце над главата, или изчезвай.

Кльощавият тип хукна, а огромното му палто се надипли като пелерина.

Бетингър затвори вратата, обърна се и насочи пистолета си.

Откъм стълбището се появи мадам, мрачна мулатка, която носеше тежко палто, а след нея плешив бял мъж по зелен анцуг с диви очи и мулат по син костюм, с рошава брада и прецизно изработена афроамериканска прическа.

— Горе ръцете и целунете стената, мамка ви! — излая Доминик.

— Защо сте тук? — попита Изи, стилният чернокож.

— Затваряй си устата.

Триото вдигна ръце, а от стълбището се появи изрусена азиатка, която държеше мобилния си телефон като пистолет.

— Записвам това — обяви тя.

Бетингър се запита дали полицията на Виктъри не трябва да се включи в актьорския синдикат.

Когато заподозрените се озоваха с лице към стената, Доминик взе белезниците от стола.

— В супера ли ще ни водите? — попита Лестър, плешивият бял мъж. — Онзи при апартамента на Себастиан? Да ни покажете бакалските стоки?