За честта на Вор [Shards of Honor - bg]

— Е, как мина? — попита Корделия.

— Като по мед и масло, като топлинен скок към ада! — изръмжа Воркосиган, после вдигна ръка с дланта напред. Сърцето на Корделия прескочи един такт при познатия жест.

— Изразяваш се не по-малко загадъчно от Ботари — озадачено го изгледа тя. — Питам те как приеха новината за убийството…

— Приеха я отлично. Аз съм под домашен арест, без право да напускам кораба. Принцът реши, че стоя зад цялата работа и съм успял да подтикна Ботари към убийството — отговори Воркосиган. — Само не ми обясни как съм успял да го направя…

— Уморена съм и вероятно не мога да разсъждавам добре — промърмори тя. — Но не чух ли думата „отлично“?

— Командор Воркосиган — намеси се Илиан. — Не забравяйте, че съм длъжен да докладвам за този разговор!

— Какъв разговор? — учуди се Воркосиган. — Забрави ли, че ние с теб сме само двамата? А ти не си длъжен да ме наблюдаваш, когато съм сам… Скоро ще започнат да се питат защо се бавиш толкова дълго в кабината ми…

Лейтенантът се намръщи на това йезуитско извъртане.

— Намеренията на императора…

— Моля? — изгледа го намръщено Воркосиган. — Хайде, кажи какви са намеренията на императора!

— Императорът не желае да се замесвате в никакви нарушения, а още по-малко в престъпления — отвърна офицерът. — Добре знаете, че не мога да променям своите рапорти.

— Този аргумент го чух вече преди четири седмици! — изръмжа Воркосиган. — И видя докъде стигнахме!

На лицето на Илиан се изписа смущение.

— Ще изпълня всичко, което императорът иска от мен — продължи бавно и отчетливо Воркосиган. — Той е велик хореограф и ще получи своите лунатични танци… — Пръстите му се разтвориха, после отново се свиха в юмрук: — Ще признаеш, че никога не съм мислил за себе си и винаги му служа вярно. Залагам честта си за него и ще продължавам да го правя. — Ръката му се стрелна по посока на Корделия: — Имам думата ти по отношение на нея, нима възнамеряваш да я оттеглиш?

— Някой да ми каже за какво става въпрос, моля — повиши глас Корделия.

— В момента лейтенант Илиан преживява малък конфликт между съвест и чувство за дълг — поясни Воркосиган със скръстени на гърдите ръце. — Той не може да бъде решен без лека промяна в едно от тези две понятия и лейтенантът ще трябва да избере кое от тях се налага да модифицира…

— Преди няколко седмици имаше друг подобен инцидент с пленник — добави Илиан и палецът му посочи към кабината на Ворутиер. — Командор Воркосиган искаше да предприеме известни… хм… действия, но аз успях да го разубедя. А по-късно се съгласих, че ще подкрепя тези негови действия, в случай че ситуацията се повтори…

— Уби ли я Ворутиер? — попита с несигурен глас Корделия.

— Не — промърмори Илиан, очите му мрачно се насочиха към пода.

— Хайде, Илиан — промърмори угрижено Воркосиган. — Ако не бъдат разкрити, ти не можеш да предложиш на императора истинския си рапорт, следователно и той няма да получи възможността да го редактира. А ако наистина ги открием тук, едва ли ще имаш време да се тревожиш за обществения резонанс на своите рапорти… В това отношение можеш да ми повярваш!