В долината на смъртта

— Претекстът никак не е лош. И ти искаш да покажа текста първо на теб и после да го предам на получателя?

— Много правилно.

— Сигурно бих могъл да го направя, ако не съществуваше една пречка.

— Не виждам каква.

— Телеграфическите съобщения се запечатват.

— В някакъв си плик. Не ме безпокои отварянето му.

— The devil! Това е наказуемо!

— Теб не те касае, само мен.

— Та нали ще съм ти съучастник!

— Не ми се сърди, Хофтър, но изглежда си станал съвсем друг, откакто сме престанали да се виждаме! По-рано заради някое хубаво момиче ти минаваше през десет огъня.

— И сега е същото!

— Защо тогава се колебаеш?

— Ролан, знаеш законните разпоредби! Мога да се досетя, че се касае само за някоя глупава дяволия… ама баща ми е шеф на станцията и аз трябва да се съобразявам с това.

— По-добре вземи под съображение, че се задължаваш към сеньорита Миранда!

— Ама дали и тя после ще се чувства задължена към мен, това все пак си е още много въпросително!

— Аз ти го гарантирам. И освен това можеш да бъдеш сигурен, че никой нищо няма да научи.

— Е, да, стига само да го знаех.

— Имаш честната ми дума.

— Честната дума? Хм-м!

— Ей на, може ли сеньорита Миранда да разчита на теб?

— Добре де, ще го направя! Заради нея! Но й го кажи! Сега ще върна това известие и ще уведомя Грей, че лично искам да занеса на получателя и втората евентуална телеграма. В замяна очаквам ответната ти услуга.

— Услуга за услуга.

Хофтър се върна в служебната стая, а Ролан влезе в чакалнята, където се намираха само неговите спътници.

— Доста дълго ни остави да те чакаме — рече Лефлър.

— Защото той вече донесе телеграфното съобщение.

— Я гледай! Нашето ли беше?

— Да, същото, което подадохме от Хила Бенд, за да разкараме час по-скоро компанията оттук.

— Някое друго не е ли пристигнало?

— Не. Но когато пристигне, моят приятел Хофтър ще ни го донесе, преди то да отиде до получателя. В замяна иска само да сте малко любезна с него, доня Миранда! Как стои въпросът, безценна сеньорита?

— Любезна! Какво разбирате под това?

— Същото, което и вие! Клетият момък се е влюбил във вас… и аз мисля, че това е от голяма изгода за нас!

— Ще му бъде оказана желаната услуга — обади се Уолкър с тон, сякаш се разбираше от само себе си, че Миранда е на разположение в негова служба и облага.

— А ако не го сторя? — превзе се благородната дама.

— Ба! Ние имаме обща цел и всеки от нас трябва да стори своето, за да я постигнем!

Тонът на Уолкър бе почти отблъскващ и Миранда предпочете да не му отговаря.

Малко смутен и непохватен, Хофтър дойде с неуверени крачки до масата. При представянето той притегли ръката на Миранда до устните си и кръвта нахлу в страните му.