В долината на смъртта

— Случайно, драги мой. Но съм благодарен на случайността, задето ми дава възможност да те видя отново. Теб какво те доведе по тия места?

— Съдбата.

— Как тъй?

— Баща ми заема ръководно място в транспортната поща. За да придобие поглед в някои неща, му хрумна да се хване на външна служба. Ето как се запиля тук в Грейнит стейшън. Аз трябваше да тръгна с него. Сега вегетирам тук! Един талант на сухо, в когото се пулят пършиви индианци.

— Страдаш от скука?

— Огромна! Твоят вид ми действа направо като наслада. Най-сетне веднъж някакво прекъсване на вечното еднообразие! Надявам се, ще ми принесеш жертвата, като останеш по-задълго.

— Чак толкова пожертвователен не съм — изхили се Ролан. — Но няколко дена вероятно ще мога да ти посветя.

— Златно момче, ела до сърцето ми! — Хофтър разтвори обятия.

— Остави си ръцете спокойно в джобовете! — отклони Ролан. — По-добре ми дай няколко сведения!

— С удоволствие. Какво искаш да знаеш? Свещеник ли ти е необходим, адвокат ли, или продавач на пиявици? Но преди всичко друго ми кажи, коя е дамата с теб?

— Харесва ли ти?

— Що за въпрос! Тази фигура, тази стойка, тази…

— Стоп, стари приятелю! Та ти съвсем излезе от себе си! Тя ще има да се смее, като й кажа, че вече е направила едно завоевание в Грейнит стейшън.

— Няма да го сториш, Ролан! Аз съм запленен, но се изисква да бъде проверена любовта от пръв поглед.

Ролан се изкикоти силно.

— По това познавам аз моя Хофтър. Ти още в колежа си беше Дон Жуан!

— Моля те! — протестира Хофтър. — В случая все пак е нещо друго. — Аз никога не съм виждал жена, която толкова…

— Достатъчно, момчето ми! Но да не се сдържам ненужно. Нека по-добре ти дам кратък отговор! Тя се казва сеньорита Миранда.

— Можеш ли да ме представиш?

— Надали. Освен… хм, тя е много придирчива. Ама пък възможно е да съумееш да спечелиш симпатиите й.

— С удоволствие! Само ми създай възможност!

— Ще опитаме! Има ли тук странноприемница?

— Разбира се.

— Много ли е запълнена?

— Сега не. Единствените гости в момента са някой си мастър Уилкинс и дъщеря му.

— Хубаво. Не можеш ли да разбереш дали тези двамата не са получили в последно време телеграфно известие?

— Не става. Това е служебна тайна!

— Но тъкмо с тая информация би могъл да обвържеш нашата красавица сеньорита Миранда с една голяма благодарност.

Хофтър запристъпя нерешително от крак на крак.

— Тя ще го научи — каза след кратка вътрешна борба. — Грей, телеграфистът, е мой приятел. Той на драго сърце ще ми каже.

Хофтър побърза към пощенската служба. Ролан пък се упъти към другите, които стояха при входа на чакалнята.

— Срещнах един другар от юношеските години, един доверчив, лекомислен човек, който ще ни бъде тук от голяма полза, ако сеньорита Миранда се покаже малко любезна с него. Тоя приятел има симпатична физиономия и е син на тукашния началник на пощата. Тъкмо го питах за телеграфното известие до Уилкинс. Той прояви готовност да ни даде информация. За нас това е много ценно, тъй като следва да се очаква, че Олд Файерхенд също ще телеграфира да ги предупреди. Тоя мой приятел бихме могли хубавичко да въртим на пръста си, ако — той погледна към Миранда — малко от малко се отнасяме добре с него. Ето го, че вече идва!