Хари Потър и огненият бокал
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-621-5
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и огненият бокал». Краткое содержание книги:
— Ще участваш ли? — повтори Малфой. — Сигурен съм, че ти ще участваш, Потър? Не пропускаш случай да се поперчиш, нали?
— Или обясни за какво става дума, или се махай! — сопна се Хърмаяни, като вдигна очи от своите „Класически заклинания“ за четвърти курс.
Тържествуваща усмивка се разля по бледото лице на Малфой.
— Да не би да не знаеш? — със задоволство попита той. — Баща ти и брат ти работят в министерството, а ти дори не знаеш. Моят баща ми каза толкова отдавна! Чул го от Корнелиус Фъдж… Нали татко винаги се движи с високопоставени хора от министерството. Може би баща ти е от по-низшите служители и не са му казали, Уизли. Дааа… Може да не говорят такива важни неща в негово присъствие…
Малфой отново се изхили, махна на Краб и Гол и тримата изчезнаха.
Рон се изправи и така затръшна плъзгащата се врата на купето, че стъклото се натроши.
— Рон! — сгълча го Хърмаяни, извади пръчката си, прошепна „Репаро!“ и парчетата стъкло се събраха и полетяха обратно към вратата.
— Прави се, че знае всичко, а ние не знаем нищо — изръмжа Рон. — _„Татко винаги се движи с високопоставени хора от министерството“_… Баща ми отдавна можеха да го повишат, но на него му харесва там, където си е…
— Разбира се — тихо рече Хърмаяни. — Само не позволявай на Малфой да те ядоса, Рон…
— Той ли? Да ме ядоса? Как ли пък не! — отрече Рон, взе един от котелните сладкиши и го смачка на топка.
Това лошо настроение не го напусна до края на пътуването. Той почти не говореше, докато се преобличаха в училищните си мантии, и все още гледаше гневно, когато експрес „Хогуортс“ намали ход и най-сетне спря в непрогледния мрак на гара Хогсмийд.
Вратите на влака се отвориха и навън ги посрещна грохот от гръмотевица. Те слязоха сред пороя с наведени глави и присвити очи. Хърмаяни беше увила Крукшанкс в мантията си, а Рон пак покри клетката на Пигуиджън със своята официална мантия. Дъждът валеше плътно и силно, сякаш кофи с леденостудена вода неспирно се изсипваха върху главите им.
— Здравей, Хагрид! — извика Хари и помаха към грамадния силует в края на перона.
— Здрасти, Хари! — викна Хагрид и помаха с ръка. — Ще се видим на празненството, ако не се удавим дотогава!
По традиция всяка година първокурсниците, водени от Хагрид, стигаха до „Хогуортс“ с лодки по езерото.
— Ууу, не бих искала да съм в лодка в такова време — потрепери Хърмаяни, докато се придвижваха бавно по перона заедно с тълпата.
Пред гарата ги очакваха стотина файтони с невидими коне. Хари, Рон, Хърмаяни и Невил побързаха да се качат в един от тях, вратичката леко щракна и само след секунди дългата процесия затрополи и разплиска локвите по пътя към „Хогуортс“.
ГЛАВА ДВАНАЙСЕТА
ТРИМАГИЧЕСКИЯТ ТУРНИР
Файтоните подминаха статуите на крилатите глигани от двете страни на портата и се заизкачваха нагоре по широката алея, като се люшкаха застрашително във все по-силно вилнеещата буря.
Залепил нос на прозореца, Хари гледаше как „Хогуортс“ приближава, обгърнат в плътна пелена от дъжд, през която се процеждаха неясни отблясъци светлина от прозорците. В небето проблясва светкавица точно когато файтонът им спря пред каменните стъпала, водещи до гигантската дъбова входна врата. Учениците от пристигналите преди тях файтони вече бързаха нагоре по стъпалата към замъка. Хари, Рон, Хърмаяни и Невил скочиха от файтона и също се втурнаха нагоре, без да вдигат поглед, докато не стигнаха благополучно до огромната входна зала, осветена от ярки факли и извеждаща към прекрасното мраморно стълбище.
— Олеле! — изпухтя Рон, изтръска глава и капки вода се разхвърчаха във всички посоки. — Ако не спре, езерото ще прелее. Вир-вода съм. ОХ!
Един огромен червен балон, пълен с вода, се стовари от тавана върху главата на Рон и се пръсна. Измокрен до кости, давейки се, Рон политна към Хари точно когато на косъм от Хърмаяни изплющя втора водна бомба и избухна в краката на Хари, заливайки с вълна от ледена вода кецовете му чак до чорапите. Наоколо всички се разпищяха и взеха да се блъскат, опитвайки се да напуснат огневата линия. Хари вдигна поглед и забеляза, че на около шест метра над главите им лети полтъргайстът Пийвс — дребно създание с шапка на камбанки и оранжева папийонка. Широкото му злорадо лице бе изкривено от усилието да вземе на прицел нови жертви.
— ПИЙВС! — изкрещя ядосан глас. — Пийвс, слез долу ВЕДНАГА!
Професор Макгонъгол, заместник-директор на „Хогуортс“ и ръководител на дом „Грифиндор“, се втурна откъм Голямата зала. Тя се подхлъзна по мокрия под и обви ръце около шията на Хърмаяни, за да не падне.