Мечтаят ли роботите за електроовце?
- Автор: Дик Филип Кайндред
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мечтаят ли роботите за електроовце?». Краткое содержание книги:
— Успех — извика зад него Айран.
— Нищо не получих от генератора — подхвърли през рамо Рик. — Говорих с Мерсер, но и това не ми помогна. Той не знае нищо повече от мен. Мерсер е само един старец, който се изкачва нагоре по хълма към собствената си смърт.
— Това не е ли божествено откровение?
— Това откровение съм го виждал и друг път — каза Рик. — Ще се видим по-късно.
Декард затвори вратата зад себе си, извади документа от джоба и прочете номера на жилищния блок. „3967-С — това трябва да е някъде в покрайнините, където почти никой не живее. Чудесно място за скривалище. Само че светлините нощем се виждат отдалече. Ето по какво ще се ориентирам — по светлините. Ще летя право към тях като пеперудите. И това ще е краят. Ще се заема с нещо друго, за да си изкарвам прехраната. Тези тримата ще са последни. Мерсер беше прав — трябва да премина през това изпитание. Макар че едва ли ще имам сили. Проблемът вече не е морален, а практически — три андита за един ден — това е много. Сигурно няма да успея. Прекалено уморен съм след всичко, което се случи днес. Вероятно Мерсер го е знаел, може би дори е предвидил всичко това. Но аз знам откъде мога да получа помощ. Макар че веднъж я отказах.“
Той излезе на покрива, намери в мрака паркираната си наблизо кола, настани се вътре и натисна бутоните на видеофона.
— „Роузен Асосиейшън“ — обадиха се отсреща.
— Рейчъл Роузен — рече той.
— Моля, сър?
— Свържете ме с Рейчъл Роузен — изграка дрезгаво Рик.
— Мис Роузен очаква ли…
— Сигурен съм, че очаква — намеси се Рик. После зачака.
След близа десетина минути на екрана се появи миниатюрното мургаво лице на Рейчъл Роузен.
— Здравейте, мистър Декард.
— Заета ли сте в момента, или можете да ми отделите малко време — както предложихте по-рано днес?
Нима наистина беше станало днес? Струваше му се, че предишният им разговор се е състоял преди векове, време през което са се родили и умрели много поколения. И цялата тежест и умора на тази изминала епоха се беше събрала в тялото на Декард. „Сигурно е заради камъка“ — помисли си той и притисна кърпичката към разкървавеното си ухо.
— От ухото ви тече кръв — забеляза Рейчъл.
— Наистина ли знаехте, че ще ви се обадя? — запита я Рик.
— Вече ви казах, че без моя помощ някой от Нексъсите ще ви види сметката преди да успеете да го отстраните.
— Не познахте.
— Но въпреки това вие ми се обадихте. Искате ли да дойда в Сан Франциско?
— Довечера — рече той.
— Не, късно е вече. Ще дойда утре, пътят е не повече от час.
— Наредиха ми да се справя с тях още тази нощ — той замълча за миг и после продължи: — От първоначалните осем останаха само трима.
— Изглежда че здравата сте се потрудили.
— Ако не дойдете още тази вечер, — продължи Рик, — ще тръгна след тях сам и най-вероятно няма да успея да се справя с всичките. Току що си купих една коза, — добави той, — с парите от възнагражденията.
— Ах вие, хора — засмя се Рейчъл. — Козите миришат ужасно.
— Само мъжките. Прочетох го в наръчника, който върви с козата.
— Наистина изглеждате уморен — отбеляза Рейчъл. — И малко замаян. Уверен ли сте, че осъзнавате какво ви чака? Да застреляте още три Нексъса? Никой досега не е отстранявал шест андроида само за един ден.
— Миналата година в Чикаго Франклин Пауърз успя да отстрани седем — възрази Рик.
— Но те бяха от безнадеждно остарял тип — „Макмилан-4“. А сега положението е съвсем различно. Рик, не мога. Дори не съм вечеряла още.
— Имам нужда от теб — произнесе той. „Иначе ще умра — помисли си. — Знам го със сигурност. И Мерсер го знаеше. А мисля, че го знаеш и ти. Не, само си губя времето, като ти се моля. Няма смисъл да търсиш съчувствие у един андроид — защото той не знае какво е съчувствие.“
— Съжалявам, Рик, — повтори Рейчъл, — не мога да го направя тази вечер. Ще трябва да почакаш до утре.
— Мъстта на андроида — произнесе Рик.
— Какво?
— Връщаш си защото те спипах с теста на Войт-Кампф.
— Наистина ли мислиш, че е заради това? — тя го погледна с широко разтворени очи.
— Сбогом — отвърна Рик и посегна към видеофона.
— Слушай — заговори развълнувано Рейчъл. — Помисли преди да говориш.
— Така е. Защото вие Нексъсите се мислите за по-умни от хората.
— Вече нищо не разбирам — въздъхна Рейчъл. — Съвсем очевидно е, че нямаш никакво желание да се захващаш за тази работа довечера. а може би въобще нямаш желание. Нима наистина искаш аз да ти помогна в отстраняването на останалите три андроида? Или всъщност разчиташ, че ще те разубедя да не го правиш?