Мечтаят ли роботите за електроовце?

— Фалшив — каза тя и се прозя. — Андроидите нямат право да носят оръжие.

Той бавно се приближи към леглото. Рейчъл се надигна, претърколи се по корем и заби нос във възглавницата.

— Какво чудесно, чисто, девствено легло — промърмори тя. — Само за чисти, девствени момичета, които… — тя се замисли. — Всъщност, андроидите не могат да раждат деца. Не е ли тъжно?

Рик плъзна ръце по голото й тяло и смъкна бикините.

— Не е ли тъжно? — повтори Рейчъл. — Наистина не зная, а и няма как да разбера. Какво ли чувстваш, когато имаш дете? А като стана дума за това — какво чувстваш, когато знаеш, че си бил роден? Ние не сме били родени, не растем, нито пък остаряваме, а просто се износваме като мравките. Отново тези мравки — всъщност, ние сме мравки. Машини с хитинова кора и заложени рефлекси, които никога не са били живи — тя изви глава настрани и се провикна: — Аз не съм жива! Ти не лягаш в леглото с жена. Нали това не те разочарова? Правил ли си някога любов с андроид?

— Не — поклати глава Декард докато си сваляше ризата.

— Казват, че за предпочитане е да не се мисли много в подобна ситуация. Защото замислиш ли се веднъж, просто не можеш да продължаваш по-нататък. По съвсем прозаични психологически причини.

Той се наведе и я целуна по рамото.

— Благодаря, Рик — прошепна Рейчъл. — Не забравяй, не бива да мислиш докато го правиш. Не спирай дори за миг, не се отдавай на философски разсъждения, защото рискуваш да се провалиш. И двамата рискуваме.

— И все пак, — настоя Рик, — бих искал след като свършим да се заема с Рой Бети. Имам нужда от твоята помощ. Знам, че лазерът в чантата ти не е…

— Нима вярваш, че ще се съглася да отстраня някой андроид вместо теб?

— Уверен съм, че независимо от онова, което ми каза, ти ще ми помогнеш. Иначе едва ли би легнала с мен в леглото.

— Обичам те — произнесе Рейчъл. — Обзалагам се, че ако някога видя кожата ти, опъната пред някоя камина ще ударя десетката на твоя любим войт-кампфов тест.

„Тази нощ — мислеше си Рик, — ми предстои да отстраня един Нексъс, който по нищо не се отличава от голото момиче до мен. Мили Боже, ето че стигнах до там, където ме съветваше Фил Ресч. Как казваше — първо лягаш с нея, а след това я застрелваш.“

— Не мога да го направя — каза той и се отдръпна от леглото.

— Искам те — проговори с разтреперан глас Рейчъл. — Ние сме различни. Не ме интересува Прис Стратън. Слушай, — Рейчъл се надигна, в мрака на стаята той едва различаваше голото й, лишено от форми тяло. — Легни с мен и ти обещавам, че ще я премахна. Съгласен ли си? Защото не бих издържала ако…

— Благодаря ти — при тези думи Рик почувства как в гърлото му се надига вълна на топла благодарност.

„Двама — помисли си той. — Остават само двама. Семейство Бети. Дали Рейчъл ще го направи наистина? Сигурно. Съвсем типично поведение за един андроид. И все пак — досега не ми се е случвало нещо подобно.“

— Дявол да го вземе, лягай най-сетне! — нареди Рейчъл.

И той я послуша.