Мечтаят ли роботите за електроовце?
- Автор: Дик Филип Кайндред
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мечтаят ли роботите за електроовце?». Краткое содержание книги:
— Никога не изпитвал голям интерес към козите — отвърна Декард.
— Ще разрешите ли да се поинтесерувам, подобен род сделка необичайна ли е за вас?
— Е, трябва да призная, че не нося всеки ден със себе си три хиляди долара.
— И аз така си помислих, сър, особено след като се заинтересувахте от зайците. Но мисля, че крайно време е да влезете в кръга на онези хора, които притежават по-едри животни. Вие го заслужавате. Послушайте ме — приличате ми на човек, който е достоен да отглежда в дома си коза.
— И какви са предимствата й?
— Едно от малко известните предимства е, че козата може да се научи да удря ритник на всеки, който се опита да я открадне.
— Това едва ли ще помогне, ако я прострелят с приспивателна стрела и после я отвлекат с хелимобил — възрази Рик.
Но продавачът продължи, сякаш въобще не го чуваше.
— Козата лесно се привързва. Тя притежава свободолюбива, естествена натура, която никаква клетка не е в състояние да скове. Освен това, козите притежават една изключително характерна черта, за която, обзалагам се, досега не сте чували. В немалък брой случаи, след като инвестирате в някое животно известна сума и го отведете в къщи, някоя сутрин го намирате умряло — след като е погълнало нещо радиоактивно. Но изберете ли козата, тази тревога отпада. Козата спокойно поглъща заразени храни, при това в такива количества, които биха повалили кон, или дори бивол. Така че като дълготрайна инвестиция козата — особено женската — притежава особено ценни преимущества за истинския ценител.
— А това тук коза ли е или козел? — запита той като посочи едрия черен екземпляр, застанал неподвижно в средата на клетката. Рик се приближи към нея и продавачът го последва. Животното беше наистина много красиво.
— Това е коза. Черна нубийска коза, при това доста едра, както сам виждате. Едно великолепно украшение за нашия магазин, сър. Предлагаме я на необичайно ниска и привлекателна цена.
Рик извади своя смачкан Сидни и погледна в раздела — кози — черни — нубийски.
— В брой ли смятате да заплатите? — запита продавачът. — Или в замяна ще ни предложите вече използвано животно?
— Изцяло в брой — отвърна Рик.
Продавачът надраска цената на късче хартия и после за съвсем кратко, не повече от няколко секунди я показа на Рик.
— Твърде много — отбеляза Декард. Той дръпна листчето и написа една доста по-скромна цифра.
— Не можем да си позволим да ви продадем козата на подобна цена — възрази продавачът. Той написа нова цифра. — Тази коза няма и една година — представете си колко дълго ще живее.
Той показа новата цена на Рик.
— Дадено — кимна Декард.
Не след дълго постави подписа си под договора за покупка на изплащане, внесе началната сума от три хиляди долара — всичките пари от възнагражденията — и се отправи към паркирания недалеч хелимобил. Чувстваше се леко замаян, докато товареха клетката в колата.
„Ето че имам собствено животно — повтаряше си той. — Истинско, а не електрическо. За втори път в живота си. — Целият трепереше от напрежение. Сделката не беше никак дребна. — Трябваше да го направя — рече си той. — Особено след онова, което се случи с Фил Ресч. Трябва да възстановя вярата в себе си, в своите способности. В противен случай ще трябва да се разделя с работата си.“
Той стисна с изтръпнали пръсти кормилото, издигна се в небето и се насочи към своя апартамент, където го очакваше Айран.
„Божичко, как само ще се ядоса — досети се Рик. — Защото се страхува да поеме отговорността. А след като и без това е по цял ден вкъщи, тя ще трябва да поеме грижите.“
Той отново се почувства подтиснат.
След като приземи хелимобила на покрива, Рик поседя известно време в колата, мъчейки се да измисли някоя по-живописна версия. „Ще й кажа, — мислеше си той, — че от това зависи работата ми, моят престиж. Че не бива да държим повече тази електрическа овца защото, за нас това е морален тормоз. Дано да ми повярва.“
Декард излезе от колата, измъкна клетката от задната седалка и задъхан я постави на покрива. Козата, която през целия път се клатеше в клетката зад него, го разглеждаше с блестящи, проницателни очи, без да издава нито звук.
Рик слезе на своя етаж и пое по коридора към вратата на собствения си апартамент.
— Здравей — поздрави го от кухнята Айран, която тъкмо приготвяше вечерята. — Защо се забави?
— Ела с мен на покрива — рече той. — Искам да ти покажа нещо.
— Купил си животно — досети се тя. После приглади с ръка косите си и го последва към изхода. Двамата нетърпеливо забързаха по коридора. — Не биваше да го купуваш без мен — шептеше задъхано Айран. — В края на краищата, аз също имам право да участвам в решението, това е най-важната покупка в…