Мечтаят ли роботите за електроовце?
- Автор: Дик Филип Кайндред
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мечтаят ли роботите за електроовце?». Краткое содержание книги:
— Тогава близнаците. Те също…
— Те се идентифицират един с друг. Доколкото знам между тях съществува особена, емпатична връзка — Рейчъл се изправи, направи няколко неуверени крачки до масата и си наля още бърбън. После бързо отпи, пое безцелно из стаята, накрая, сякаш съвсем случайно, се спря до леглото, изтегна се и вдигна крака. — Да забравим за останалите три андроида — предложи тя и въздъхна уморено. — Направо съм скапана — сигурно е от пътуването и от това, което научих преди малко. Искам да поспя — тя затвори очи. — Ако умра, — прошепна Рейчъл, — може би ще се преродя отново със следващите модели на „Роузен асосиейшън“ — тя отвори очи и го погледна. В очите й блестяха яростни пламъчета. — Всъщност, имаш ли представа защо съм тук? И защо Елдън и Роузен настояваха да дойда при теб?
— За да ме следиш — отвърна той. — И да разбереш какво всъщност издава андроидите по време на теста.
— Не само по време на теста. Всичко, което ги издава като андроиди. След като приключа със задачата асоциацията ще започне разработката на нова модификация, като направи необходимите промени в структурата на синтезираната ДНК. И тогава ще се появи Нексъс-7. А когато се научите да го разкривате, ще създадем нов, още по-усъвършенстван прототип. И в края на краищата, дори вие няма да сте в състояние да отличавате хуманоидния робот от човека.
— Чувала ли си някога за теста на Бонели? — запита я той.
— Работим и върху реакцията в спиналните ганглии. Някой ден теста на Бонели ще потъне в забравата на миналото заедно с всичко останало — тя се усмихна невинно, в контраст с думите. Декард не можеше да определи доколко сериозно говори.
„Идея с потресаващо значение за нашия свят, а с каква лекота само говори за нея. Може би това е характерна черта на всички андроиди — мислеше си той. — Без емоционална окраска, дори без осъзнаване действителното значение на казаното. Само лишени от съдържание, формални определения на отделните положения.“
Но това не беше всичко. Съвсем неусетно Рейчъл бе преминала от оплакване на собствената си незавидна ситуация към осмиване на неговата.
— Дявол да те вземе — произнесе той.
Рейчъл избухна в смях.
— Напих се. Не мога да дойда с теб. Ако ме оставиш тук, — тя махна с ръка към стаята, — ще се наспя, а утре можеш да ми разкажеш какво е станало.
— Само че, ако Рой Бети ме изпревари нищо чудно за мен да не настъпи това утре.
— Но аз така или иначе не мога да ти помогна. Не разбираш ли, че съм пияна? А и вече си се досетил за истинското положение на нещата. Аз съм само един наблюдател. Няма да си мръдна пръста за да те спася. Все ми е едно дали Рой ще ти види сметката. Единственото, което ме интересува е моята собствена безопасност — тя го погледна с широко отворени очи. — Божичко, та аз изпитвам съчувствие към себе си. Ако трябва да отида в онази изоставена сграда… — тя посегна машинално към най-горното копче на блузата си, поигра си с него и след това бавно го разкопча. — Не, просто не смея да отида там. Андроидите нямат никаква лоялност един към друг. Нищо чудно Прис Стратън да ме унищожи и да заеме моето място. Разбираш ли? Свали си сакото.
— Защо?
— За да си легнем.
— Днес си купих черна нубийска коза — произнесе Рик. — Ето защо, трябва на всяка цена да отстраня останалите три андроида. А след това ще се върна при жена си — той стана, взе бутилката бърбън и си наля с трепереща ръка. Може би наистина беше преуморен. И двамата са уморени. Прекалено изморени, за да се впуснат в преследване на трима андроиди, един от които несъмнено е най-опасният в цялата група.
Рик изведнъж осъзна, че се страхува именно от този последен андроид. Той беше в основата на всички събития, още от самото начало. До този момент Рик се бе срещал и беше отстранявал само неговите бледи и несъвършени превъплъщения. Но сега вече идваше ред на самия Бети. При тази мисъл Рик почувства, как страхът в него набира сила, помрачавайки способността му за рационално възприятие.
— Не мога да тръгна без теб — каза той на Рейчъл. — Дори не мога да напусна тази стая. Полоков беше на косъм да ми види сметката. Също и Гарланд.
— Страх те е, че Рой Бети ще те открие пръв? — тя остави чашата, наведе се напред, посегна зад гърба си и разкопча сутиена. После го свали, изправи се рязко, полюшна се и се засмя. — В чантата имам миниатюрно устройство, произведено в марсианските лаборатории на асоциацията. Използва се като предпазно средство, когато се налага да се извърши планов преглед и проверка на някой новосъздаден андроид. Намери го — прилича на мидена черупка. Като го видиш ще го познаеш.