Мечтаят ли роботите за електроовце?
- Автор: Дик Филип Кайндред
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мечтаят ли роботите за електроовце?». Краткое содержание книги:
— Те ще получат нашата радост — каза Рик, но ние ще я изгубим. Защото ще заменим това което чувстваме ние, за това, което изпитват те. И радостта ни ще се изгуби.
На екрана на емпатичния генератор се появиха разноцветни безформени потоци от ярка светлина. Айран пое дълбоко дъх и стисна ръкохватките.
— Няма да изгубим нито частица от чувствата си, ако не загубим допира си с тях. Рик, ти никога не си бил напълно искрен в сливането, нали?
— Мисля че не — рече той. Но сега за пръв път долавяше значението, което имаше мерсеризма за хора като Айран. Може би инцидентът с Фил Ресч, ловецът на андроиди, беше довел до несъзнателна промяна в някоя от безчислените нервни връзки и последвала верижна реакция от промени.
— Айран — заговори разтревожено той и я дръпна от генератора. — Слушай, искам да ти разкажа за това, което ми се случи днес — той я заведе да кушетката и седна до нея. — Днес се запознах с един ловец на андроиди, когото досега не бях виждал. Той е като хищник, сякаш създаден за да ги унищожава. И за пръв път погледнах на андроидите по друг начин. Искам да кажа, че до преди тази среща аз също съм гледал на тях по начин подобен на неговия. Избрах един въпрос от теста и след като направих опит се убедих, че несъзнателно съм започнал да съчувствам на андроидите. Ти самата тази сутрин ги нарече „бедните андита“. Така че, разбираш какво чувствам. Ето затова купих козата. Може би това е депресия, също като твоята. Сега вече разбирам какво чувстваш когато си в депресия, винаги съм си мислел че ти харесва да си подтисната и че във всеки един момент можеш да излезеш от нея, ако не сама, то с помощта на емоционалния синтезатор. Но удари ли те веднъж истинската депресия, вече за нищо не те е грижа. Изпитваш апатия, губиш представа за смисъла на живота. А това означава, че изгубваш и желанието да променяш каквото и да е… включително и настроението си.
— Ами твоята работа? — прекъсна го с рязък тон Айран. — Какво ще стане? Колко е месечната вноска за козата? — тя протегна ръка и почти машинално Рик бръкна в джоба и извади договора. — Толкова много? — продължи Айран с притихнал глас. — А лихвата, мили Боже — погледни само лихвата. Затворил си си очите пред нея само защото си се почувствал в депресия. А не за да ме изненадаш — както твърдеше в началото — тя му подаде договора. — Добре де, няма значение. Все пак, радвам се, че си имаме коза. Харесвам я, въпреки че ще ни е в тежест.
Лицето й беше посивяло.
— Ще помоля да ме прехвърлят на друга работа. В управлението има десетина отдела — бих могъл да преследвам крадци на животни.
— Но ако престанеш да получаваш възнаграждения за лов на андроиди няма да можем да изплащаме месечните вноски на козата!
— А какво ще кажеш да удължим договора за изплащане от тридесет и шест на четиресет и осем месеца? — той извади писалка и започна да смята трескаво върху гърба на договора. — Това значително ще облекчи вноските — с петдесет и два долара на месец.
Видеофонът иззвъня.
— Ако ме беше послушала и бяхме останали на покрива при козата нямаше да чуем това позвъняване.
— От какво те е страх? — попита Айран докато протягаше ръка към видеофона. — Няма да си поискат обратно козата, поне не толкова скоро.
— Това е от управлението — рече той. — Кажи че ме няма — той се отправи към спалнята.
— Ало — каза зад гърба му Айран.
„Чакат ме още три андроида — мислеше си Декард. — А аз вместо да ги преследвам се прибрах у дома.“ Той зърна на екрана лицето на Хари Брайън и реши, че вече е късно да се крие. Не му оставаше нищо друго освен да се приближи към видеофона с вдървени крака.
— Да, тук е — произнасяше в този момент Айран. — Купихме си коза. Защо не дойдете да я видите, мистър Брайън? — настъпи пауза докато Айран слушаше, след това тя подаде слушалката на Рик. — Иска да говори с теб — Айран побърза да се върне при емпатичния генератор, настани се пред екрана и отново стисна ръкохватките. Почти мигновено влезе в контакт. Рик стоеше прав пред видеофона, осъзнавайки душевното й отсъствие. И своята собствена самота.
— Ало — рече той.
— Проследихме два от останалите андроиди — заговори Хари Брайън. Обаждаше се от службата, Рик видя зад него добре познатия му кабинет, бъркотията от документи по бюрото, по пода смачкани хартии и кипъл. — Изглежда, че са надушили нещо, защото са напуснали адреса, който научи от Дейв и сега се намират в… почакай малко — Хари затършува по бюрото и най-сетне намери листа с адреса. През това време Рик извади от джоба договора и се приготви да го запише на гърба. — Жилищен блок 3967-С. Незабавно се отправяй на там. Изглежда че по някакъв начин са узнали, че си успял да отстраниш Гарланд, Люфт и Полоков. Затова са избягали.