Убийството на Роджър Акройд ((Алиби))

Когато Паркър си бе отишъл, Поаро взе отново пардесюто си.

— Пак ли ще излизаме? — попитах аз.

— Да, ще направим една малка визита на уважаемия мистър Хемънд.

— Вярвате ли на обясненията на Паркър?

— На пръв поглед изглеждат доста правдоподобни. Несъмнено — освен ако не е наистина много добър актьор — той искрено вярва, че самият Акройд е бил жертвата на изнудването. В такъв случай не знае нищо за случая с мисис Ферърс.

— Тогава, щом е така… кой?…

— Précisément! Кой? Но нашето посещение у мистър Хемънд ще постигне поне една цел: или ще разпръсне всякакви подозрения към Паркър, или…

— Или какво?

— Тази сутрин имам лошия навик да оставям изреченията си незавършени — извини се Поаро, — Трябва да ме търпите.

— Впрочем — подех аз плахо — имам да направя една изповед. — Опасявам се, че без да искам, изпуснах нещо за оня пръстен.

— Кой пръстен?

— Пръстена, който намерихме в басейна със златните рибки.

— А, да — промърмори Поаро, като се усмихна широко.

— Надявам се, че не ми се сърдите, нали? Много непредпазливо беше от моя страна.

— Но няма защо, добри приятелю, няма защо. Аз не съм ви издавал никакви разпореждания. Вие имахте пълната свобода да говорите за това, ако пожелаете. Сестра ви ли се интересуваше?

— Да, много. Предизвиках сензация. Почнаха да се подхвърлят всевъзможни теории.

— Аха! А работата е толкова проста. И истинското обяснение веднага ви се хвърля в очи, а?

— Така ли мислите? — казах сухо.

Поаро се засмя.

— Умният никога не се отрича — забеляза той. — Не е ли така? Ала ето че сме у мистър Хемънд.

Адвокатът беше в кабинета си и ни прие незабавно. Той стана и ни поздрави по навик сухо и акуратно.

Поаро веднага премина на въпроса.

— Мосю, желая да получа от вас някои сведения, сиреч ако бъдете така любезен да ми ги дадете. Вие, доколкото ми е известно, бяхте адвокат на покойната мисис Ферърс от Кингс Педък?

Забелязах мигновения проблясък на учудване, Който се появи в очите на адвоката, преди професионалната му сдържаност отново да бе се смъкнала над лицето му като маска.

— Разбира се. Всички нейни работи минаваха през моите ръце.

— Много хубаво. А сега, преди да ви помоля да ми кажете нещо, бих искал да изслушате това, което ще ви разкаже д-р Шепърд. Предполагам, нямате никакви възражения, приятелю мой, да повторите разговора, който сте водили в петък вечер с мистър Акройд?

— Ни най-малко — отвърнах и веднага започнах да излагам събитията от оная необикновена вечер.

Хемънд слушаше с голямо внимание.

— Това е всичко — казах, когато свърших.

— Изнудване — произнесе адвокатът замислено.

— Изненадвате ли се? — попита Поаро.

Адвокатът свали пенснето си и го обърса с носната си кърпа.

— Не — отговори той, — не мога да кажа, че съм изненадан. От известно време подозирах такова нещо.

— Така стигаме — каза Поаро — до сведенията, за които ви моля. Ако има човек, който да е в състояние да ни даде представа за действително изплатените суми, този човек сте вие, мосю.