Убийството на Роджър Акройд ((Алиби))
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийството на Роджър Акройд ((Алиби))». Краткое содержание книги:
— Хайде, Кент — рече комисарят. — Стани. Виж, дошли са ти гости да те видят. Познаваш ли някого от тях?
Кент ни изгледа мрачно, но не отговори. Забелязах, че погледът му пробяга колебливо по трима ни и като се върна, спря се на мене.
— Е, сър — обърна се комисарят към мене, — какво ще кажете?
— Същата височина — отвърнах аз — и ако се съди по общия външен вид, може би е въпросният човек. Но нищо повече не мога да кажа.
— Какво значи всичко това, дявол да го вземе? — запита Кент. — Защо сте се уловили за мене? Хайде, изплюйте камъчето! Какво съм направил според вас?
Аз кимнах с глава.
— Той е — казах. — Познах му гласа.
— Познал си ми гласа, а? А къде, мислиш, си ме чувал по-рано?
— Миналия петък вечерта край пътната врата на Фърнли Парк. Запитахте ме как можете да стигнете дотам.
— Така било, а?
— Признаваш ли? — попита инспекторът.
— Нищо не признавам. Нищо няма да призная, докато не разбера в какво ме обвинявате.
— Не сте ли чели вестници през последните дни? — обади се Поаро, който дотогава бе мълчал.
Непознатият присви очи.
— Такава ли била работата? Четох, че някакъв дъртак бил пречукан във Фърнли. Мъчите се да лепнете тая работа на мене, а?
— Вие сте били там същата нощ — каза Поаро спокойно.
— Отде знаете, мистър?
— От това. — Поаро извади от джоба си нещо и го протегна.
Беше гъшето перо, което бяхме намерили, в беседката.
Като го видя, лицето на човека се измени, Той протегна плахо ръка.
— „Сняг“ — произнесе Поаро замислено. — Не, приятелю, празно е. Лежеше в беседката на мястото, където си го изпуснал оная нощ.
Чарлз Кент го гледаше неуверено.
— Ти, чуждестранно копеле, май си вреш гагата навсякъде и нищо не ти отбягва от окото. А спомняш ли си това: вестниците казват, че дъртакът бил пречукан между десет без четвърт и десет часа? Така ли е?
— Така е — съгласи се Поаро.
— Да, ама така ли е действително? Това искам да разбера.
— Този джентълмен ще ви каже — рече Поаро. Той посочи инспектор Реглън. Последният се поколеба, погледна комисаря Хейз, после Поаро и най-подир, сякаш получил разрешение, проговори:
— Така е. Между десет без четвърт и десет часа.
— Тогава нямате основание да ме задържате тук — каза Кент. — В девет и двадесет и пет минути аз бях далеч от Фърнли Парк. Можете да запитате в „Кучето и свирката“. Това е Кръчма на около една миля от Фърнли, по пътя за Кранчестър. Спомням си, поспречках се там. Кажи-речи, десет без четвърт беше. Е, какво ще кажете?
Инспектор Реглън записа нещо в бележника си.
— Е? — попита Кент.
— Ще направим съответните справки — заяви инспекторът, — Ако си казал истината, няма да има за какво ла съжаляваш. А какво си правил впрочем във Фърнли Парк?
— ХОДИХ там да се срещна с някого.
— С кого?
— Не е ваша работа.
— Я дръж по-приличен език, мой човек — предупреди го комисарят.
— Плюя аз на приличния език. Ходих там по своя работа и толкова. Щом съм се измел, преди да е станало убийството, това е достатъчно за фантетата.
— Вашето име е Чарлс Кент — каза Поаро. — Откъде сте родом?
Човекът го изгледа втренчено, после се ухили.
— Чистокръвен англичанин съм, ако искате да знаете — отговори той.
— Да — промърмори Поаро замислено, — така мисля и аз. Предполагам, че сте родом от Кент.
Човекът го изгледа втрещено.
— Защо пък? Заради името ми ли? Че какво от това. Мигар човек, който се казва Кент, трябва да е непременно от тоя край?
— При известни обстоятелства, мисля, може да бъде — натърти Поаро. — При известни обстоятелства, разбирате ли?
Гласът му беше толкова дълбокомислен, че учуди двамата полицейски служители. Колкото до Чарлз Кент, той стана керемиденочервен и за миг помислих, че ще скочи върху Поаро. Обаче размисли и му обърна гръб с нещо подобно на смях.
Поаро кимна, сякаш доволен, и се запъти към вратата. Двамата полицай тутакси го последваха.
— Ще проверим достоверността на показанията му — забеляза Реглън. — Аз мисля обаче, че не лъже. Но трябва да заяви ясно и недвусмислено какво е правил във Фърнли. Струва ми се, че изнудвачът е здраво в ръцете ни. От друга страна, ако обясненията му са верни, положително няма нищо общо с истинския убиец. При арестуването му са намерени у него десет лири — доста голяма сума. Предполагам, че четиридесетте лири е получил той — номерата на банкнотите не отговаряха, ала несъмнено първо се е постарал да ги развали. Мистър Акройд сигурно му е дал парите, а той побързал да се измете. Но защо казахте, че родното му място било Кент? Каква връзка има това със случая?