Убийството на Роджър Акройд ((Алиби))

— Може да не разбирам много от престъпления — отговори мис Ганет с вид на човек, който знае всичко, което трябва да се знае, — ала едно нещо мога да ви кажа. Първият въпрос, който винаги се задава, е: „Кой последен е видял покойника жив?“ И лицето, което го е видяло, става обект на подозрение. Е, Флора Акройд последна е видяла чичо си жив. Много злепоставящо за нея обстоятелство… много злепоставящо наистина. По мое мнение — казвам ви го, пък ако щете вярвайте — тоя Ралф Пейтън се крие заради нея, да отклони подозрението от нея.

— Хайде де — протестирах боязливо, — да не искаш да кажеш, че едно младо момиче като Флора е способно да промуши най-хладнокръвно чичо си?

— Е, не зная — отвърна мис Ганет. — Тъкмо чета една книга от библиотеката за престъпния свят в Париж, та в нея се казва, че някои от най-страшните престъпнички са млади момичета с лица на ангели.

— Това е във Франция — вметна моментално Каролина.

— Точно така — потвърди полковникът. — А сега ще ви разкажа нещо много любопитно… една история, която се разправяше из пазарищата на Индия…

Историята на полковника се оказа безконечно дълга и не особено любопитна. Нещо, което е станало в Индия преди много години, не може ни най-малко да се сравни с едно събитие, станало преди два дни в Кингс Абът.

Каролина сложи точка на историята на полковника, като благополучно обяви „Ма Цзян“. След лекото спречкване, което ставаше винаги когато поправях малко погрешната аритметика на Каролина, започнахме нова игра.

— Източен вятър е пас — обяви Каролина. — Хрумнала ми е една мисъл за Ралф Пейтън, Три букви. Но засега никому не я казвам.

— Така ли, мила? — рече мис Ганет. — Чау… пардон, пънг.

— Да — отговори твърдо Каролина.

— Вярно ли беше за обущата? — попита мис Ганет. — Че са черни?

— Именно такива са — отвърна Каролина.

— Какъв е смисълът на това според вас? — запита мис Ганет.

Каролина стисна устни и поклати глава с вид на човек, комуто всичко е ясно.

— Пънг — обяви мис Ганет. — Не, няма пънг. Предполагам, че сега, когато е в близки отношения с мосю Поаро, докторът знае всички тайни?

— Съвсем не — отговорих аз.

— Джеймс е много скромен — рече Каролина. — А, скрит „конг“35.

Полковникът подсвирна. За момент клюките бяха забравени.

— При това беше вашият ред — каза той. — И имате два пънга от дракони. Трябва да внимаваме, мис Каролина има хубава ръка.

Играхме няколко минути, без да си отвличаме вниманието със странични разговори.

— А тоя пък мосю Поаро — проговори полковник Картър — действително ли е толкова голям детектив?

— Най-големият, който светът е познавал досега — заяви Каролина тържествено. — Видял се принуден да дойде тук инкогнито, за да не се вдига шум около него.

— Чау — каза мис Ганет. — Според мене това е много хубаво за нашето селце. Клара — моята слугиня, знаете — е голяма приятелка на Елси, домашната прислужница във Фърнли, и какво мислите, й казала Елси? Че била открадната голяма сума и че по нейно мнение — на Елси — камериерката имала пръст в тая работа. Тя напускала в края на месеца и нощем се късала от плач. Ако питате мене, това момиче сигурно е съучастничка на някаква банда. Винаги е било особено — не дружи с никое от тукашните момичета. В почивните си дни излиза сама — много необичайно според мене и твърде — подозрително. Веднъж я поканих да дойде на нашите приятелски женски вечеринки, ала отказа. Тогава я поразпитах за дома и семейството й, за всякакви подобни неща и трябва да ви заявя, че тя се държеше надменно. Външно изглежда много възпитана, ала ме сряза, без да й мигне окото.