Убийството на Роджър Акройд ((Алиби))
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийството на Роджър Акройд ((Алиби))». Краткое содержание книги:
Каролина, която имаше значително по-малко жетони, не каза нищо.
Източен вятър пасува и започнахме нова игра. Ани внесе чайните прибори. Каролина и мис Ганет бяха малко кисели, както става често при някоя от тия празнични вечери.
— Няма да е зле да играеш мъничко по-бързо, мила — забеляза Каролина, когато мис Ганет се колебаеше какво да извади. — Китайците слагат плочките си тъй бързо, че сякаш птиченца чукат с човките си.
Няколко минути играхме като китайците.
— Вие не казахте нещо ново, Шепърд — проговори полковник Картър добродушно. — Хитра лисица сте вие. Риза и гащи сте с великия детектив, а нито намек как се развиват нещата.
— Джеймс е особен чешит — рече Каролина. — Трудно можеш измъкна от устата му каквото и да било.
Тя ме изгледа малко накриво.
— Уверявам ви — казах аз, — нищичко не зная. Поаро думица не обелва.
— Дявол — изкикоти се полковникът. — Здраво си стиска езика. Ама големи хитреци са тия чуждестранни детективи. Какво ли не измислят, за да се измъкнат.
— Пънг — произнесе мис Ганет със спокойна тържественост. — И „Ма Цзян“.
Положението стана напрегнато. Раздразнена, че вече трети път поред мис Ганет бе обявила „Ма-Цзян“, Каролина се обърна към мене, когато почнахме да издигаме нова „стена“.
— Ще ме умориш от скука, Джеймс. Седнал си там като пън и нищо не продумваш!
— Но, мила моя — запротестирах аз, — що да сторя, като нямам какво да кажа… от ония неща, които имаш пред вид.
— Глупости! — сопна се Каролина, като подреждаше плочките си. — Ти положително знаеш нещо интересно.
За момент не отговорих. Бях развълнуван и зашеметен. Чел съм, че се случват такива неща, като Идеална Победа — да направиш „Ма Цзян“ още от първа ръка, но не бях и мечтал да имам сам такава ръка.
Със сдържана тържественост сложих плочките си върху масата с лице нагоре.
— Както казват в Шанхайския клуб — забелязах! — Тин-хо — Идеалната Победа!
Очите на полковника едва не изскочиха от орбитите си.
— Дявол да го вземе! — възкликна той. — Невероятно! Не бях виждал досега такова нещо.
Точно в тоя момент, раздразнен от насмешките на Каролина и одързостен от победата си, изригнах.
— А сега интересното — обявих аз. — Златен венчален пръстен с дата и надпис „от Р,“ отвътре! Какво ще кажете, а?
Няма да описвам сцената, която последва. Принудиха ме да разкрия датата.
— Тринадесети март — промърмори Каролина. — Точно преди шест месеца. Аха!
От какофонията възбудени подмятания и предположения се родиха три хипотези:
1. На полковник Картър: че Ралф се е оженил тайно за Флора. Първото и най-просто обяснение.
2. На мис Ганет: че Роджър Акройд се е оженил тайно за мисис Ферърс.
3. На сестра ми: че Роджър Акройд се е оженил за своята домоуправителка мис Ръсел.
Една четвърта, или свръхтеория, бе лансирана от Каролина по-късно, когато си лягахме.
— Помни ми думата — каза тя внезапно. — никак не бих се учудила, ако Джофри Реймънд и Флора са се оженили.
— Да, ама тогава щеше да бъде „от Дж“, а не „от Р.“ — възразих аз.
— Нищо не се знае. Някои момичета наричат мъжете с презимето им. И чу ли какво разправяше мис Ганет тази вечер… за похожденията на Флора.
Откровено казано, нищо подобно не бях чул от мис Ганет, но се прекланям пред умението на Каролина да долавя навсякъде скрити намеци.
— Ами какво ще кажеш за Хектор Блънт? — загатнах аз. — Ако някой…
— Глупости! — сопна се Каролина. — Смея да твърдя, че той се възхищава от Флора… може дори да е влюбен в нея. Но бъди сигурен, че едно момиче няма да се влюби в мъж, който по години би могъл да й бъде баща, докато има пред очите си един привлекателен млад секретар. Тя може да вдъхва надежди на майор Блънт просто за замазване на очите. Момичетата са много хитри. Ала едно нещо искам да ти кажа, Джеймс Шепърд. Флора Акройд не дава и никога не е давала пет пари за Ралф Пейтън. Запомни това от мене.
Смирено го запомних.
ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА
ПАРКЪР
На другата сутрин разсъдих, че при въодушевлението, предизвикано от Тин-хо, или Идеалната Победа, може да съм бил малко недискретен. Вярно, че Поаро не бе поискал от мене да пазя в тайна намирането на пръстена. От друга страна, нищо не бе продумал за него, докато бяхме във Фърнли, а и доколкото знаех, аз бях единственото лице, по-светено в това откритие. Явно се чувствувах виновен. Мълвата за това сега се разнасяше из Кингс Абът като стихиен пожар. Всеки момент очаква строго мъмрене от Поаро.
Общото погребение на мисис Ферърс и Роджър Акройд беше определено за единадесет часа. То беше тъжна и внушителна церемония. Всички от Фърнли бяха тук.