Убийството на Роджър Акройд ((Алиби))
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийството на Роджър Акройд ((Алиби))». Краткое содержание книги:
Мис Ганет спря, за да си поеме дъх, а полковникът, който никак не се интересуваше от слугинския въпрос, забеляза, че в Шанхайския клуб имало неизменно правило да се играе живо.
Изиграхме един ход живо.
— Оная, мис Ръсел — поде Каролина, — дошла тук в петък сутринта уж да се консултира с Джеймс. А според мене искаше да види къде Джеймс държи отровите. Пет букви.
— Чау — каза мис Ганет. — Интересно хрумване! Може би имате право.
— Само за отрови остана да говорим! — обади се полковникът. — А… какво става? Не вадих ли? Охо! Осем бамбука.
— Ма Цзян — извика мис Ганет.
Каролина беше много ядосана.
— Един червен дракон ми трябваше — каза тя жално — и щях да имам три двойки.
— Аз още отначалото имах два червени дракона — подхвърлих аз.
— Така и очаквах от тебе, Джеймс — рече Каролина укорително. — Не можеш да се проникнеш от духа на играта.
А аз си мислех, че бях играл доста умело, Ако Каролина бе обявила „Ма Цзян“, трябваше да й платя огромна сума. А „Ма Цзян“ на мис Ганет беше нещо съвсем посредствено, на което Каролина не пропусна да й обърне внимание.
Източен вятър пасува и почнахме мълчаливо нова игра.
— Преди малко исках да ви кажа нещо — поде Каролина.
— Да? — окуражи я мис Ганет.
— Имах пред вид мисълта си за Ралф Пейтън.
— Да, мила — каза мис Ганет още по — окуражително. — Чау!
— Това избързване с „чау“ е признак на слабост — забеляза Каролина строго. — Трябва да имаш силна ръка.
— Зная — отвърна мис Ганет. — Та ставаше дума… за Ралф Пейтън, нали?
— Да. Е, аз имам едно интересно хрумване за местонахождението му.
Всички спряхме и вперихме очи в нея.
— Много интересно, мис Каролина — призна полковник Картър. — Ваше хрумване ли е?
— Хм, не съвсем. Ще ви кажа истината. Знаете ли голямата карта на графството, окачена в антрето?
Всички отговорихме с „Да“.
— Когато неотдавна мосю Поаро излизаше, спря се, погледна я и направи някаква забележка… не си спомням точно какво беше. Май нещо в смисъл, че Кранчестър бил единственият голям град близо до нас… което е вярно, разбира се. Но след като си отиде… изведнъж се сетих.
— Какво се сети?
— За смисъла на думите му. Ралф е положително в Кранчестър.
В тоя миг съборих поставката, на която редях плочките си. Сестра ми побърза да ме смъмри за несръчността ми, ала някак вяло. Тя беше погълната от своята хипотеза.
— Кранчестър ли казвате, мис Каролина? — рече полковник Картър. — О, положително не е в Кранчестър! Много е близко.
— Точно там е работата! — извика Каролина победоносно. — Сега вече е съвсем ясно, че не е избягал оттук с влак. Чисто и просто е отишъл пеш до Кранчестър. И съм убедена, че е още там. Никому не би хрумнало, че може да е толкова наблизо.
Изтъкнах няколко възражения против тази хипотеза, но когато Каролина си втълпи нещо в главата, нищо не е в състояние да й го избие.
— И значи според тебе мосю Поаро мисли същото — промърмори мис Ганет замислено. — Любопитно съвпадение, ала днес следобед бях излязла да се разходя до Кранчестърския път и той мина покрай мене с една кола откъм тази посока.
Всички се спогледахме.
— О, боже мой — възкликна мис Ганет внезапно, — ами че аз съм била „Ма Цзян“ и не съм забелязала досега!
Това отвлече вниманието на Каролина от упражненията на фантазията й. Тя посочи на мис Ганет, че не заслужава да обявяваш „Ма Цзян“, когато имаш смесени съчетания и твърде много на брой „чау“, Мис Ганет я слушаше невъзмутимо, събирайки жетоните си.
— Да, мила, разбирам какво искаш да кажеш — рече тя, — Но зависи с каква ръка ще започнеш, нали?
— Никога няма да ти се паднат силни ръце, ако не ги търсиш — настояваше Каролина.
— Е, в края на краищата всеки трябва да играе както може — отвърна мис Ганет. Тя погледна плочките си. — Впрочем за сега аз имам предимство.