Убийството на Роджър Акройд ((Алиби))
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийството на Роджър Акройд ((Алиби))». Краткое содержание книги:
След като свърши, Поаро, който също присъствуваше, ме улови под мишница и ме покани да го придружа до Листвениците. Изглеждаше много сериозен и се боях, че снощната ми непредпазливост бе стигнала до ушите му. Но скоро се изясни, че мислите му бяха заети с нещо от съвсем друго естество.
— Вижте Какво — заговори той. — Трябва да действуваме. Възнамерявам с ваша помощ да разпитам един свидетел. Ще му поставим въпроси, ще вселим у него такъв страх, че истината непременно ще излезе наяве.
— За кой свидетел става дума? — попитах аз, силно озадачен.
— Паркър — отговори Поаро. — Помолих го да бъде у дома на обед в дванадесет часа. Сигурно вече ни чака.
— Какво мислите? — осмелих се да запитам, като го погледнах изкосо в лицето.
— Зная само едно: че не съм убеден.
— Мислите ли, че той е изнудвачът на мисис Ферърс?
— Или той, или…
— Или? — попитах аз, като почаках една-две минути.
— Приятелю мой, едно нещо ще ви кажа: дано да е той.
Сериозното му държане и някаква неопределима отсенка ме накараха да замълча.
Когато пристигнахме в Листвениците, уведомиха ни, че Паркър вече чака там нашето завръщане. Щом влязохме в стаята, икономът се изправи почтително.
— Добър ден, Паркър — поздрави Поаро. — За момент, моля ви.
— Позволете, сър — рече Паркър и се притече да му помогне. Той сложи внимателно нещата на едно кресло до вратата. Поаро го наблюдаваше одобрително.
— Благодаря ви, добри ми Паркър — каза той. — Седнете, моля. Това, което имам да кажа, може да ни отнеме известно време.
Паркър седна, навел гузно глава.
— Е, как мислите, за какво съм ви повикал днес тук?
Паркър се изкашля.
— Доколкото разбрах, сър, желаете да ми зададете някои въпроси за покойния ми господар… насаме; тъй да се каже.
— Précisément36 — потвърди Поаро ухилен. — Опитвали ли сте често да си служите с изнуда?
— Сър!
Икономът скочи на крака.
— Не се вълнувайте — рече Поаро кротко. — Не се представяйте за обиден почтен човек. Вие познавате всички тънкости на шантажа, нали?
— Сър, аз… аз никога… никога не съм бил…
— Оскърбяван — допълни Поаро — досега по такъв начин. Тогава защо, мой примерни Паркър, сте искали толкова много да чуете разговора в кабинета на мистър Акройд оная вечер, след като сте доловили думата „изнуда“?
— Аз не съм… аз…
— Кой беше предишният ви господар? — изстреля Поаро неочаквано.
— Моят предишен господар?!
— Да, господаря, у когото служихте, преди да постъпите при мистър Акройд.
— Един майор на име Елърби, сър…
Поаро взе думите от устата му.
— Точно така — майор Елърби. Майор Елърби беше наркоман, нали? Вие сте пътували с него. Когато бил на Бермудските острови, имало една неприятност… един човек бил убит. Майор Елърби бил отчасти виновен за това. Работата била замазана. Но вие сте знаели всичко. Колко ви плати майор Елърби, за да мълчите?
Паркър го гледаше зяпнал. Този човек беше съвсем смазан, отпуснатите му бузи трепереха.
— Виждате, че съм направил справки — каза Поаро добродушно. — Така е, както казвам. Тогава вие сте получили добра сума като откуп и майор Елърби продължавал да ви плаща до смъртта си. Сега искам да чуя за най-новия ви опит.
Паркър продължаваше да гледа втренчено.
— Безполезно е да отричате. Еркюл Поаро знае. Нали е вярно това, което казах за майор Елърби?
Сякаш против волята си Паркър кимна неохотно. Лицето му беше пепелявосиво.
— Но аз не съм докосвал косъм от главата на мистър Акройд — простена той. — Честна дума, сър, не съм. През всичкото време се боях, че това ще се случи. И ви уверявам, че не съм… не съм го убил.
Гласът му стигна почти до крясък.
— Склонен съм да ви вярвам, приятелю — рече Поаро. — Вие нямате такава смелост… такъв кураж. Но аз трябва да узная истината.
— Ще ви кажа всичко, сър, всичко, което искате да знаете. Вярно, че оная нощ се опитах да подслушвам. Една-две дочути думи възбудиха любопитството ми, пък и мистър Акройд не искаше да го безпокоят и се беше затворил с доктора. Бога ми, това, което казах пред полицията, е чиста истина. Дочух думата „изнуда“, сър, и… такова…
Той замълча.
— И помислихте, че може да извлечете някаква изгода от това? — подхвърли Поаро кротко.
— Хм… е, да, помислих, сър. Помислих: щом изнудват мистър Акройд, защо да не взема и аз част от плячката?
По лицето на Поаро премина много странно изражение. Той се наведе напред.
— Имали ли сте повод преди оная нощ да предполагате, че мистър Акройд е бил изнудван?
— Не, съвсем не, сър. Това ме изненада много. Толкова порядъчен джентълмен във всички отношения.
36
Точно така. — Б. пр.