Пътуване към Икстлан (Уроците на Дон Хуан)
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Бучкова-Малеева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътуване към Икстлан (Уроците на Дон Хуан)». Краткое содержание книги:
— Тук са. Ако имаш достатъчно сила, то можеш да ги повикаш обратно. Точно сега ти не можеш да сториш това, защото считаш, че е много полезно да продължиш да се съмняваш и да се заяждаш. Не е полезно, приятелю. Не. Съществуват светове и светове тук пред нас. И те не са за смях. Ако не те бях хванал за ръката, миналата нощ ти щеше да тръгнеш по този мост, независимо дали искаш или не. Преди това трябваше да те предпазя от вятъра, който те търсеше навсякъде.
— Какво би се случило, ако не ме беше предпазил?
— Тъй като нямаш достатъчно сила, вятърът щеше да те накара да се изгубиш и навярно дори щеше да те убие, като те блъсне в някой пролом. Ала мъглата беше действителна миналата нощ. Две неща можеха да ти се случат в мъглата. Можеше да тръгнеш по моста към другата страна или можеше да паднеш и да намериш смъртта си долу. И двете биха зависели от силата. Едно обаче щеше да е сигурно: ако не те бях предпазил, щеше да тръгнеш по този мост, независимо от всичко. Ето такава е силата. Както съм ти казвал и преди, тя те командва и все пак е под твоя команда. Миналата нощ например силата би те принудила да тръгнеш по моста и тогава щеше да остане под твоя команда, за да те задържи, докато ходиш. Спрях те, защото знаех, че нямаш начин да използваш силата, а без сила мостът щеше да се срути.
— Ти видя ли моста, дон Хуан?
— Не. Аз видях само силата. Тя можеше да е всякаква. Силата за теб този път беше мост. Не зная защо мост. Ние сме страшно загадъчни същества.
— Виждал ли си някога мост в мъглата, дон Хуан?
— Никога. Но това е, защото не съм като тебе. Виждал съм други неща. Моите битки със силата са много различни от твоите.
— Какво си виждал, дон Хуан? Можеш ли да ми кажеш?
— В моята първа битка със силата в мъглата видях враговете си. Ти нямаш врагове. Ти не мразиш хората. По онова време аз ги мразех. Аз направо блаженствах в омразата си. Вече не го правя. Победил съм омразата си, но в онова време тя едва не ме унищожи. От друга страна, твоята битка със силата бе чиста. Тя не те съсипа. Ти се съсипваш сега с някакви противни мисли и съмнения. Ето как блаженстваш ти. При теб мъглата беше безпогрешна. Ти имаш афинитет към мъглата. Тя ти даде този удивителен мост и отсега нататък този мост ще бъде там — в мъглата. Той ще се разкрива винаги пред теб, докато някой ден ти ще трябва да тръгнеш по него. Горещо ти препоръчвам от днес нататък да не излизаш сам в мъгливи местности, докато не се научиш как да постъпваш. Силата е много загадъчна. За да я имаш и да я владееш, трябва първо да я притежаваш. Възможно е обаче да я трупаш малко по малко, докато добиеш достатъчно, за да те поддържа в някоя битка на силата.
— А какво е битка на силата?
— Това, което се случи с теб миналата нощ, беше началото на една битка на силата. Сцените, които видя, бяха мястото на силата. Някой ден те ще придобият смисъл за теб; тези сцени имат много голямо значение.
— Можеш ли да ми обясниш значението им, дон Хуан?
— Не. Тези сцени са твое лично завоевание, което не можеш да споделиш с никого. Но това, което се случи миналата нощ, беше само началото, една схватка. Истинската битка ще се състои, когато прекосиш моста. Какво има от другата страна? Само ти ще узнаеш това. И само ти ще разбереш какво има в края на пътечката през гората. Но всичко това е нещо, което може да ти се случи, а може и да не ти се случи. За да тръгнеш по тези неизвестни пътища и мостове, трябва да имаш достатъчно собствена сила.
— Какво става, ако човек няма достатъчно сила?
— Смъртта винаги чака и когато силата на воина намалее, смъртта просто го потупва. Затова е глупаво да се осмели човек да навлезе в неизвестното, без да има сила: ще намери само смъртта си.
Всъщност аз вече не го слушах. Не преставаше да ме занимава мисълта, че сухото месо е било елементът, причинил халюцинациите. Потъването в тази мисъл ми носеше успокоение.
— Не се измъчвай да си го представяш — каза той, сякаш бе прочел мислите ми. — Светът е тайна. Това, което виждаш, не е всичко. В света има много повече неща, толкова много, че той е безкраен. Затова когато се мъчиш да си го представиш, в действителност ти само се опитваш да приобщиш света към себе си. Ти и аз сме точно тук, в света, който ти наричаш реален, просто защото и двамата го знаем. Ти не познаваш света на силата, затова не можеш да си го представиш като някоя позната картина.
— Знаеш, че не мога да оспоря думите ти — казах аз. — Но умът ми не може и да ги приеме.
Той се разсмя и леко докосна главата ми.
— Ти наистина си луд — каза той. — Но няма значение. Зная колко е трудно да живееш като воин. Ако беше спазил напътствията ми и бе изпълнил всичко, на което те бях научил, досега можеше да събереш достатъчно сила, за да прекосиш моста. Достатъчно сила да видиш и да спреш света.