Невестата от Шербрук

Алекс спусна крака отстрани на леглото. Поне Тес й бе помогнала да облече една нощница, така че не трябваше да се тревожи да намята пеньоара, който лежеше върху стола в срещуположна посока от гърнето. Затвори за момент очи, изпъждайки спомена за това, как Дъглас й помагаше в такива моменти на облекчение, когато тя не носеше нищо върху себе си. Той я е оглеждал на воля, това беше сигурно, защото нямаше кой да му се противопостави, нито кой друг да се грижи за нея. Тя бе чувала недомлъвки за това как много пъти джентълмените ставаха жертви на собствените си низки натури и това бе причина младите госпожици така внимателно да се пазят. Ако не проявеше достатъчна предпазливост, е, тогава нейна щеше да бъде грешката, ако господинът изведнъж се превърне в необуздан звяр. Тя не беше в състояние да проявява никаква предпазливост и очевидно Дъглас се бе отегчил от онова, което бе видял, не беше ли вече я отхвърлил веднъж?

Е, тогава тя беше болна и безпомощна. Но не и сега.

Надигна се и бързо сграби колоната на кревата, гравирана с плетеници, и се впи в дебелия врат на един херувим. Как бе възможно да е още толкова слаба?

Направи стъпка, после втора. Успешно. Още три залитащи стъпки и трябваше да пусне херувима. Параванът, зад който се намираше гърнето, изглеждаше все още през девет гори в десетата.

Въздъхна и пусна херувима. Стоеше, като се накланяше напред и назад, и след това си възвърна равновесието.

— Ще успея — започна да си повтаря тя с очи, вперени в паравана. — Няма да се посрамя и да се строполя като чувал с картофи на пода.

Когато отново залитна към стола и се хвана за облегалката му, проклетото нещо се плъзна по полирания под и се удари в писалището толкова силно, че мастилницата излетя, като изригна черно мастило върху пода и върху разкошния обюсонски килим. Книгите се свлякоха с тежък грохот. Александра бе толкова объркана и яростна, че искаше да крещи, но стоеше замаяна и слаба, а желанието да убие напираше в нея.

Този, който по принуда влезе през вратата между двете стаи, представляваше идеалната жертва. Беше Дъглас, който бързо завързваше колана около халата си и приближаваше към нея.

— Каква е цялата тази бъркотия? Какво, по дяволите, правиш извън леглото си?

Би желала да притежава топ. Или нож. Дори стрела И лък.

— Какво ти изглежда, че правя? Правя редовната си сутрешна разходка за здраве. Нима не правя това всяка сутрин?

— Проклета да си, ти рушиш дома ми!

Тя проследи погледа му към ужасното петно от черно мастило, което бавно попиваше в килима, повдигна брада и заяви:

— Да, точно така. Мразя Нортклиф Хол и възнамерявам да разруша всичко, преди да се оттегля. Това е началният залп.

Дъглас, който осъзна, че тя всеки миг щеше да си падне на носа, сръчно я подхвана и стисна ръцете й, за да я задържи изправена:

— Какво правиш извън леглото?

Тя не можеше да повярва, че е толкова тъп.

— Отивах към кухнята за малко топло мляко.

— Абсурд! Та ти дори не можеш да стигнеш до половината на стаята си.

— Разбира се, че мога. Имам среща с госпожа Пийчъм, за да си поприказваме относно смяната на чаршафите. Тези в леглото ми миришат на отрова за молци.

— Александра, моля те престани с глупостите и…

— Върви по дяволите и не бъди толкова глупав! Трябва да се облекча!

— О, това е различно.

— Само изчезвай! Мразя те. Отивай си и ме остави.

Дъглас се намръщи насреща й. Той все още бе твърдо решен да я направи неотразимо щастлива, като я приеме за своя съпруга, но тя не изглеждаше точно в настроение да възприеме това изсипало се от небето блаженство. Предишната нощ той я бе изоставил, защото искаше тя да си почине и да събере сили, преди да я направи най-щастливата жена на този свят. И ето че сега се държеше като опърничава, сякаш той бе самият дявол. Дъглас бе неин съпруг и се бе погрижил добре за нея. Необясним укор.

Той я сграбчи в ръцете си, като й каза, докато тя се опитваше да се отскубне от него:

— Само млъкни и стой мирна. Аз ще те заведа до нощното гърне. Престани и си дръж устата затворена.

— Напусни!

— Не, преди да те върна в леглото.

Тя се покори, защото се съмняваше, че може ла се добере обратно до леглото без неговата помощ. Би трябвало да повика Тес. Дъглас я остави зад паравана. Тя успя, но й беше трудно, като знаеше, че той стои точно от другата страна. Беше толкова наблизо, че чуваше всичко. Това почти я парализираше.

Когато най-накрая се изправи, той не направи никакви коментари. Отново я прихвана и слава Богу не проговори, докато не я настани под завивките в леглото.

— Хайде, това съвсем не беше толкова отвратително, нали? Ти наистина доста се задържа върху нощното гърне, но… мислиш ли, че отново ще можеш да заспиш, или искаш нещо успокояващо?

— Омитай се! — Тя го погледна мрачно, осъзнавайки, че не се държи добре, но добави с твърд глас: — Благодаря ти, че ми помогна. Съжалявам, че те събудих. Съжалявам, че ритнах онзи стол и че той се удари в писалището, което пък накара мастилницата да падне и мастилото да развали красивия килим. Ще го сменя с нов. Имам малко собствени пари.

— Наистина ли? Трудно е за вярване. Твоят скъп баща нямаше и едно проклето су. И двете с Мелисанда напуснахте дома си без зестра. Ти дори нямаш представа за споразумението, което баща ти направи с Тони, нали? Не знаеш дали аз ще ти дам някакъв вид издръжка изобщо? Проклет да съм, ако изобщо го направя, а ти смениш килима — така аз самият ще съм платил за него в края на краищата!

— Не, няма да е така. Аз имам трийсет паунда с мен и съм ги спестила през последните четири години.

— Трийсет паунда! Ха-ха! Те ще стигнат да смениш едно-две нощни гърнета, а не такъв килим.

— Вероятно ще може да се почисти.

Дъглас погледна съсипания килим, красивите му шарки бяха черни като сажди.

— Да, това е толкова вероятно, колкото един от Наполеоновите министри да си хвърли торта в лицето.

— Всичко е възможно.

— Ти си прекалено млада, за да осъзнаеш, че идиотите са тези, които надживяват всички на този свят. Заспивай. Ти си невероятно доверчива и това е отегчително.

Толкова за това, дето щеше да я прави щастлива жена, мислеше си Дъглас, докато се връщаше в спалнята си. Как можеше тя да се държи така злобно? Какво, по дяволите, ставаше с нея? Той беше съвършеният джентълмен, спаси й живота, обгради я с нежните си грижи и какво получаваше като награда? Тя го ненавиждаше. Каза му да я остави сама. Освен това опропасти един от любимите килими на баба му.

Дъглас заспа с горчив вкус на гняв в устата си.