Светлина в мрака
- Автор: Додд Кристина
- Серия: my first #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светлина в мрака». Краткое содержание книги:
Сора беше щастлива от радостта, която бликаше от гласа му. Протегнати ръце я прегръщаха, стискаха пръстите на ръцете й, докато я заболяха. Копитата на конете глухо отекваха по дървения подвижен мост. Чувството за несигурност сред големите открити пространства отстъпи пред усещането за безопасност в защитения с каменни стени двор на замъка. Само да премине по стълбите, обеща си тя, и ще може да се отпусне.
Слуховете за чудото, което бе върнало зрението на Уилям, ги бяха изпреварили и разговорите за това усилваха приятната глъчка на посрещачите. Отвсякъде чуваха въпроси. Сора искаше да се скрие от това голямо любопитство.
— Татко! — Радостното възклицание на Кимбол се отрази от назъбените крепостни стени.
— Кимбол! — извика Уилям и изпусна юздата.
По плътно притисналата ги тълпа се понесе шепот, който достигна до нея.
— Виж как се прегръщат.
— Виж сълзите в очите на момчето.
— Виж лорд Уилям. Той не може да откъсне очи от младия господар Кимбол.
— Виж как се гледат.
Последното беше казано с такава нежност, че сълзи изпълниха очите на Сора и напрежението, в което се намираше през последните два дни, изчезна. Тя се изправи, обзета от нарастващо притеснение. Голяма топла ръка я докосна по бедрото и Уилям я подкани:
— Слез, скъпа.
Когато той я повдигна от седлото и я сложи да стъпи на земята, усети, че ръцете й трепереха.
— Сора? — извика Клер срамежливо. — Ядосана ли си?
Брат й стоеше до нея и разтревожен я галеше по ръката, така както правеше в замъка Пертрейд, когато Тибълд буйстваше обхванат от поредната си пиянска ярост.
— Защо трябва да съм ядосана? — Без обичайната си грациозност тя протегна ръка и го погали по бузата.
— Защото не можах да те спася от онези мъже!
Това беше вопъл на изтерзаната му душа, но заради храброто малко момче тя успя бързо да се съвземе.
— Ти отиде ли веднага при лорд Питър да му кажеш, че бяхме пленени?
— Да.
Тя му се усмихна.
— Сторил си точно това, което е трябвало.
Две слабички ръце се притиснаха до устните й, изцапаната му глава се сгуши в нея. Тя го притисна до себе си, а после разроши гъстата му коса.
— Мой собствен странстващ рицар. — Тя се засмя. — Ще приемеш ли да носиш герба ми в битките?
Отговори й радостен смях и Клер се оттегли, сякаш се срамуваше да бъде прегръщан от жена.
Лишена от опора, тя почувства как коленете й се огъват. Дали тази организирана церемония ще свърши някога, чудеше се тя. Само да можеше да се прибере в стята си.
— Сора! — Викът на Мод проряза шума от тълпата. — Миледи!
Сред тълпата се отвори пътека и Сора се хвърли към любимия глас. Майчините ръце на Мод я прегърнаха, нежният й глас я сгълча:
— Какво сте правили? Приличате на призрак, очите ви са големи като месечина.
— Уморена е — каза Уилям зад нея. — Тя не е свикналана на такива приключения, не е свикнала с ролята на бойна кралица. Заведи я в стаята й и сложи малкото си агънце да легне, така че да бъде свежа за тьржеството довечера.
Мод го наблюдаваше, взираше се в очите му, които се бяха присвили в краищата. Той я погледна и кимна, при което тя отстъпи от него, сякаш беше луд. Блъсна се в Сора, прегърна я с яката си ръка и я поведе нагоре по стълбите.
Уилям стоеше и ги наблюдаваше. Намръщен, той съобщи на лорд Питър:
— Ще се женя.
— О, много добре — възкликна Кимбол, а Клер запя от радост.
Поглеждайки към момчетата, изпоцапаните лица, които бяха озарени от еднакви усмивки, твърдата реши мост на Уилям премина в облекчение.
— Значи на вас това ви харесва, така ли?
Те кимнаха с енергично поклащане на главите.
— Тогава се постарайте да се измиете преди вечеря, иначе лейди Сора ще разбере, че не сте се докосвали до водата, откакто напуснахме замъка, и тогава знаете какво ви очаква.
Те кимнаха покорно, а Клер изстена:
— Истински ужас.
— Точно така. — Като видя, че лорд Питър го гледа Уилям попита: — Какво ще кажеш за избора ми?
Лорд Питър вдигна рамене и отговори направо:
— Сигурен ли си, че характерът й не е много силен за теб? През последните два месеца тя се разпорежда в това домакинство като Небесна Кралица. Страхувам се, че така ще командва и теб.
— Е, във всеки случай ще си мисли, че ме командва.
Уилям се изкикоти с чувство на мъжко превъзходство, а лорд Питър го потупа по гърба и тръгна с него.
Докато се изкачваше по стълбите, Сора ги чу и настръхна.
Вечерята тази нощ беше прекрасна. Голямата зала на Бърк блестеше от светлината на факлите, а откритият огън в центъра извисяваше пламъци към тавана. Бяха поставени всички подвижни маси. Пейките бяха така плътно заети, че слугите, които обслужваха масите, с мька се пресягаха над главите на гостите. Присъстваха нсички рицари, положили клетва пред лорд Питър и Уилям, които бяха предупредени и бързо се бяха приготвили за война или обсада. Войниците и свободните селяни, които участваха в издирването на своя господар, бяха насядали на пейките, а гласовете им ехтяха в радостен смях. Между тях седеше Алдън, скромен човек, чиято лоялност към Сора му беше донесла почетното място. Уилям седеше отдясно на лорд Питър, от лявата му страна беше Сора, до нея, отдал се на заслужен сън, лежеше покорно Була. Усмихнати и ликуващи, Клер и Кимбол изпълняваха задълженията си на пажове, обслужваха голямата маса с усърдие, рядко срещано у толкова млади мъже.