Нежният звяр
- Автор: Шанън Колийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Симеонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният звяр». Краткое содержание книги:
— Много добре, сър. Само че още не съм приготвил закуската.
— Аз ще се оправя. Нашата гостенка ще трябва да се задоволи с чай и вчерашни кифлички. — Дрейк се върна в магазина.
Малко по-късно той вървеше надолу по стълбите към скритата стая. Мръщеше се, не беше свикнал да носи поднос. Проклятие, тази жена му бе донесла само неприятности още от деня, в който я видя за първи път. А сега бе станала причина и Куотърмейн да диша във врата му.
Последното нещо, от което имаше нужда, бяха още врагове. Лошите му мисли обаче изчезнаха веднага щом затвори вратата след себе си и я видя. Премига. Сърцето му ускори ударите си, когато, за втори път, я видя с разпуснати коси. Калиста седеше пред камината и разресваше буйните си коси. Наведе се леко напред и гърдите й издуха дълбокото деколте. Беше протегнала единия си крак, гол до коляното.
Кадифето подчертаваше достойнствата на пищната й красота. Защо ли се бе облякла толкова предизвикателно? Той остави бързо подноса, защото имаше чувството, че всеки момент ще го изпусне.
Кръвта нахлу в слабините му. Не можеше да мисли, не можеше да говори, не можеше дори да помръдне.
Пред него беше бедствие, но не можеше да се върне назад.
И така, той стоеше вцепенен, чудейки се какво е направил, за да заслужи тази непрекъсната възбуда, без да получи облекчение. Дори мъките, които бе преживял като млад, не можеха да се сравнят с това. Тя се наведе напред и гърдите й почти излязоха от деколтето, после гледката изчезна, когато тя наведе глава и преметна косите си напред, за да ги среше.
Искаше му се да я докосне, но не можеше. Дори и само за да нарани Хенри Стантън, не можеше да вземе тази красавица, без Божиите и човешките закони да оправдаят съюза им. Или поне това си казваше, затворил очи, за да устои на изкушението. Но и това не помогна. Живите спомени за голото й тяло го докарваха до такава възбуда, която можеше да се задоволи само по един начин.
Преди да успее да се спре, вече бе направил две крачки към нея. Тя спря да се реши, отметна косата си на една страна и го погледна. Би дал всичко, което притежава, за да разбере какво си мисли тя в момента, но тя само отново метна косите си напред и продължи да се реши.
Той бързо прекоси оставащото разстояние между тях. Дръпна четката от ръката й и вдигна брадичката й, заровил другата си ръка в пламтящата й грива.
— Вече изглеждаш достатъчно добре. Свършвай, умолявам те, в противен случай мога да закуся с теб.
— И можеш да си счупиш някой зъб. По-жилава съм, отколкото изглеждам. — Но тя се изправи и го последва до подноса върху резбованата маса.
Той й дръпна стола. Когато Калиста седна, гърдите й изпъкнаха така, че той се възбуди още повече. Обърна се, за да намести болезненото съдържание на бричовете си. После, скрил усмивката си зад алената маска, седна толкова далеч от нея, колкото позволяваше масата.
Тя повдигна вежди, но само взе една кифла и я намаза с масло и мармалад.
— Каква мисия изпълнява Клайд тази сутрин?
Той се вцепени и чашата му замръзна във въздуха, преди да е стигнала до устните.
— Как разбра, че той… ъъ… изпълнява мисия?
— Дори видът му е като на вярна хрътка. Никога не е далеч от теб, освен ако не е зает да изпълнява разпорежданията ти. Би ли имал нещо против да ми кажеш как така си успял да вдъхновиш подобна лоялност. Знам, че си спасил живота му, но той не ми каза почти нищо повече… като се изключи това, че си бил много добър пират. Нещо, което въобще не ме изненадва. — Тя го погледна косо.
Дрейк беше доволен, че е с маска. Това момиче беше прекалено интелигентно.
— Учудващо, че си успяла да изкопчиш и това от него. Мога ли да ти предложа да си гледаш твоята работа? Така ще е по-добре.
Тя спокойно изтри устните си.
— За мен или за теб?
— И за двама ни — отвърна мрачно той.
— Говориш така, сякаш съдбите ни са невъзвратимо свързани. Ние не сме семейство.
— Все още. — Той я гледа, докато тя не вдигна сведения си поглед, но бързо извърна очи, така че той не можа да разгадае изражението й.
Калиста остави полуизядената си кифла. Очевидно нещо я тревожеше.
— Прости ми, не съм съвсем наясно по въпроса за отношенията между затворничка и тъмничар, но си мисля, че не стигат по-далеч от това просто да споделят една килия.
— Много добре, ще го направя. — С изключителна прецизност той сгъна салфетката си до празната чиния. Когато тя придоби объркан вид, той добави: — Ще ти простя. — Изправи се и викна: — Заради твоя проклет инат и… и… — Той млъкна и седна отново. — Но най-вече ти прощавам за усмивката ти, която ме подлудява.